Първата част на този монументален японски епос ми бе интересна - издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и доверен генералПървата част на този монументален японски епос ми бе интересна - издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и доверен генерал Тойотоми Хидейоши известен още като Маймунката, заради сбръчканото си и старческо още от дете лице.
Обединяването на феодална Япония винаги е било безмилостно и кърваво занимание и описанието на този процес бързо омръзва на читателя - хвърчат глави и кървища, има изобилие от предателства и мрачни жестокости, тайни афери и прочие убавини. Досади ми и на мен, т�� се отказах макар и доста след средата на романа…
Сравнението със "Шогун" на Клавел например никак не в полза на тази книга.
Като цяло си мисля, че светът е имал голям късмет, че японците са живели изолирани на своите острови на края на света. Стига да се погледне само имперската им политика през XX век и зверствата им преди и по време на ВСВ.
Цитат:
"Честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси."...more
Не съм сигурен, че комиксите на г-н Йошихиро са класическа манга. Но аз не съм специалист и може би греша?
Муцунките на част от неговите герои изглеждаНе съм сигурен, че комиксите на г-н Йошихиро са класическа манга. Но аз не съм специалист и може би греша?
Муцунките на част от неговите герои изглежда силно са повлияли създателите на сериала "Семейство Симпсън", не мога по друг начин да си обясня приликата.
[image]
Историите и стилът му са изчистени, издържани в стил "ноар" и разказват за пропилени съществувания, липса на любов и цел в живота, отношения между млади, стари и прочие, все ежедневни и почти тривиални случки, картини от живота в Япония.
Авторът предпочита самотниците и аутсайдерите, част от развитите проблематични ситуации са си типично по японски извънземни и неясни.
Хареса ми, очаквам още два сборника с негови графични отклонения/откровения....more
Май съм се попреситил от историите на Мураками или тази просто не е от добрите му.
"Убийството на командора" е доста обемен роман, прекалено разтеглен Май съм се попреситил от историите на Мураками или тази просто не е от добрите му.
"Убийството на командора" е доста обемен роман, прекалено разтеглен във времето и пространството, без да се случва в него нещо особено вълнуващо. Голяма част от загадките остават нерешени, има и доста силна сексистка нотка (да бе, знам, баш аз да го напиша това, но така го усетих).
Героите са донякъде интересни, поне главните двама - анонимния портретист и г-н Меншики, както и тези от картината, дала името на романа. Но някак не позволиха да ги опозная. Второстепенните са безлики и едва подпират сюжета.
Като цяло - под средна работа, имаше и едни петдесетина страници мистично пътуване, които ме отегчиха до смърт.
Японците обръщат много внимание на йероглифите и комбинациите, с които се изписват имената им, нещо като зодиите за европейците са явно. Пресъздадено е при превода, но ни липсва усет и познания за да се задълбочим в това, какви ли предполагаеми качества биха донесли на собствениците си и съответно, как влияят на структурата и случващото се в текста.
Преводът отново е през английски, не знам как са го коригирали и редактирали, но на моменти доста ме подразни.
Нова най-противна дума: нудли, срещам я във втора книга подред...
P.S. Научаваме клинично подробно, какво ядат, какво пият, какви коли карат и как са облечени тез пусти японци, но това никак не е достатъчно, за да е един роман интригуващ!
Корицата на Колибри за пореден път е жълто безумна!...more
Може би защото е разположена по време на младостта на Рейн-сан, когато той още не е познатата ни безгрешна машНай-слабата книга от поредицата до сега.
Може би защото е разположена по време на младостта на Рейн-сан, когато той още не е познатата ни безгрешна машина за убийства. Развръзката, а и самата история не са никак убедителни. Дори е използван брадатия виц, за тоя дето отишъл неподготвен на бой с ножове! :)
Публикуваните след края на романа бележки по текста, хипотетична схватка с Ричър и доста интересните съвети за домашна и лична самоотбрана, се оказаха по-добро четиво от него....more
Втора книга от поредицата. Рейн-сан е все така безмилостен и перфектен. Интересно четиво, особенно добре е представено постоянното напрежение съпътствВтора книга от поредицата. Рейн-сан е все така безмилостен и перфектен. Интересно четиво, особенно добре е представено постоянното напрежение съпътстващо героя, както и параноичния му подход във всичко, помогнал му да оцелее в толкова опасен свят.
Бесен Мураками, толкова различен от другия, но на мен много ми допадна!
Мрачна до "ноар", феерична, жестока и завладяваща история, самата идея да оставБесен Мураками, толкова различен от другия, но на мен много ми допадна!
Мрачна до "ноар", феерична, жестока и завладяваща история, самата идея да оставиш да се задуши нежеланото ти дете в багажна касетка на гаровия сейф е чудовищно и уникално японска! Както и много от другите сюжетни линии, развити добре в романа.
Струва си да се прочете, не че ще ви помогне да ги разберете по-добре тия пусти японци....more
Още когато попаднах на разкази на Мураками в списание "Съвременник", преди над десет години, си казах - този човек умее да пише страхотно.
След сборниОще когато попаднах на разкази на Мураками в списание "Съвременник", преди над десет години, си казах - този човек умее да пише страхотно.
След сборника "Мъже без жени" вече съм сигурен. Както и в това, че учените търсещи извънземни същества, няма нужда да ги търсят из необятния Космос - просто трябва да се заемат с японците. Те са истинските извънземни за мен и с всеки нов роман или разказ от японски писател моето мнение става все по-крепко. Това прозира даже и в адаптираното според мен за вкуса на западния читател творчество на Мураками.
Сравнително ниската ми оценка на сборника е защото два от разказите въобще не ми харесаха - "Мъже без жени" и "Влюбеният Самса". Но пък "Независим орган", "Шехерезада" и "Кино" много ми допаднаха. Това са разказите, които ме поразтърсиха и накараха да се замисля, героите и проблемите им ми бяха интересни, а в съзнанието ми винаги ще остане да плава една луна, направена от лед.
Цитат:
"Сънищата са нещо, което човек може при нужда да дава и взима назаем."...more
Loading...
