What do you think?
Rate this book
FUTU.RE
What would I do for eternal life? Discoveries made within our lifetime will allow people to remain young forever. There is no more death. Our children will never die. Welcome to a world inhabited by people who are perfectly healthy, beautiful and eternally young. Every utopia has its shadowy backstreets. Someone has to make sure that overpopulation doesn't bring the wonderful world of the future crashing down. Someone has to make people forget their animal instincts and live in a fitting way for immortals. Maybe that someone is me?
626 pages, Paperback
First published January 1, 2013
About the author
Dmitry Glukhovsky
44 books3,319 followersDmitry Glukhovsky (Russian: Дмитрий Глуховский) is a professional Russian author and journalist. Glukhovsky started in 2002 by publishing his first novel, Metro 2033, on his own website to be viewed for free. The novel has later become an interactive experiment, drawing in many readers, and has since been made into a video game for the Xbox 360 console and PC. Glukhovsky is known in Russia for his novels Metro 2033 and "It's Getting Darker". He is also an author of a series of satirical "Stories of Motherland" criticizing today's Russia.
As a journalist, Dmitry Glukhovsky has worked for EuroNews TV in France, Deutsche Welle, and RT. In 2008-2009 he worked as a radio host of a Mayak Radio Station. He writes columns for Harper’s Bazaar, l’Officiel and Playboy.
He has lived in Israel, Germany and France and speaks English, French, German, Hebrew and Spanish as well as his native Russian.
As a journalist, Dmitry Glukhovsky has worked for EuroNews TV in France, Deutsche Welle, and RT. In 2008-2009 he worked as a radio host of a Mayak Radio Station. He writes columns for Harper’s Bazaar, l’Officiel and Playboy.
He has lived in Israel, Germany and France and speaks English, French, German, Hebrew and Spanish as well as his native Russian.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 481 reviews
August 3, 2024
Отдавна не ми беше попадала твърда фантастика, която да ме увлече така, както някога ме увличаха големите майстори на жанра - Стругацки, Саймък, Шекли, Силвърбърг, Зелазни и още много други...
"Бъдеще" е многопластова антиутопия, с послания за настоящето и бъдещето на човека. Но за мен основното е едно - човек е голям само толкова, колкото са големи мечтите му. Вечната младост не създава решение, а въпроси без отговори и проблеми, много проблеми...
Един изкривен и страшен свят, от където ни гледа окото на всевиждащият голям брат и промяната е убила човешкото у хората. Свят без деца и смърт няма бъдеще. Има едно химическо настояще, което е твърде тривиално и постно. И все пак е по вкуса на тълпата безлика...
Но надежда има винаги, крехка, малка, нахална и все пак дива и разрушителна, никне където не я сееш и хората не са обречени.
Определено е най-доброто от Глуховски, което съм прочел до момента.
Цитат:
"А ние не сме богове, момче!"
P.S. Доста интересно интервю с Глуховски, изгледах го с удоволствие. Има английски субтитри:
https://www.youtube.com/watch?v=ttPXX...
"Бъдеще" е многопластова антиутопия, с послания за настоящето и бъдещето на човека. Но за мен основното е едно - човек е голям само толкова, колкото са големи мечтите му. Вечната младост не създава решение, а въпроси без отговори и проблеми, много проблеми...
Един изкривен и страшен свят, от където ни гледа окото на всевиждащият голям брат и промяната е убила човешкото у хората. Свят без деца и смърт няма бъдеще. Има едно химическо настояще, което е твърде тривиално и постно. И все пак е по вкуса на тълпата безлика...
Но надежда има винаги, крехка, малка, нахална и все пак дива и разрушителна, никне където не я сееш и хората не са обречени.
Определено е най-доброто от Глуховски, което съм прочел до момента.
Цитат:
"А ние не сме богове, момче!"
P.S. Доста интересно интервю с Глуховски, изгледах го с удоволствие. Има английски субтитри:
https://www.youtube.com/watch?v=ttPXX...
August 2, 2023
This book was like Huxley, Orwell, Atwood, plus a couple more folks had a baby together and it came out as an instant angsty teen with anger and anxiety issues, kicking garbage bins, starting fights with boys and calling girls whores, and who kept overdosing his meds and because of that was losing his memory all the time and as a result he was repeating same rants over and over.
This book was almost an ordeal, if it wasn't for the audio I would probably dnf, even if this was Glukhovsky whom I really like and appreciate. The writing was good, it truly impressed, but other things...
My problem wasn't that this book depicted violent and ruthless world and the main character was equally violent and unsympathetic abortion commando. It's dystopia and the rules were set by the author and he had that right to make it what he wanted. If his intention was to show the heartless rotten society and rapey characters - who am I to tell him not to, even if I didn't particularly enjoy it. I knew what I was getting into and I didn't expect fluffy unicorns shitting rainbows here.
My problem was that Glukhovsky borrowed from many authors - the ones I already mentioned plus others I might now not exactly recall by names - but he tried so hard to make it look like this was the first dystopia ever written! Like, seriously, dude, we've seen this all already before, we've read this before, did you just wake up from 30 years long coma? He won't surprise you with some fresh ideas, unless this is indeed your first dystopian novel and you're like 14 y.o. In which case yes, it will blow your mind. In many ways.
Supposedly unexpected plot twists, especially one in the end - completely predictable, if you were a careful reader, also more suitable for "Telemundo presenta" than something signed by this author, imho. Philosophic "discoveries" made by protagonist - too obvious and I would've been completely OK with them, but he kept repeating those enlightened monologues again and again like if the reader was dumb, not the protagonist making those discoveries.
Then this - now I will call my mama a whore, now I will forgive her, now I will call her a whore again, now I will forgive her, and so on. Annelie (not sure if I'm spelling it right) is a whore, Annelie is a saint, Annelie is a whore, Annelie is a saint, and so on...
Then that ... I'll stop it right here, don't want to spoil, but it was also quite predictable.
So yeah, colour me utterly disappointed. Maybe if it was shorter by half, I could appreciate the idea and Glukhovsky's usual wit but it all drowned in the sea of annoyance that this novel was.
P.S. Also, I don't need to waste my empathy for dystopian future forced abortion when there's governmental one in China in our very real today.
This book was almost an ordeal, if it wasn't for the audio I would probably dnf, even if this was Glukhovsky whom I really like and appreciate. The writing was good, it truly impressed, but other things...
My problem wasn't that this book depicted violent and ruthless world and the main character was equally violent and unsympathetic abortion commando. It's dystopia and the rules were set by the author and he had that right to make it what he wanted. If his intention was to show the heartless rotten society and rapey characters - who am I to tell him not to, even if I didn't particularly enjoy it. I knew what I was getting into and I didn't expect fluffy unicorns shitting rainbows here.
My problem was that Glukhovsky borrowed from many authors - the ones I already mentioned plus others I might now not exactly recall by names - but he tried so hard to make it look like this was the first dystopia ever written! Like, seriously, dude, we've seen this all already before, we've read this before, did you just wake up from 30 years long coma? He won't surprise you with some fresh ideas, unless this is indeed your first dystopian novel and you're like 14 y.o. In which case yes, it will blow your mind. In many ways.
Supposedly unexpected plot twists, especially one in the end - completely predictable, if you were a careful reader, also more suitable for "Telemundo presenta" than something signed by this author, imho. Philosophic "discoveries" made by protagonist - too obvious and I would've been completely OK with them, but he kept repeating those enlightened monologues again and again like if the reader was dumb, not the protagonist making those discoveries.
Then this - now I will call my mama a whore, now I will forgive her, now I will call her a whore again, now I will forgive her, and so on. Annelie (not sure if I'm spelling it right) is a whore, Annelie is a saint, Annelie is a whore, Annelie is a saint, and so on...
Then that ... I'll stop it right here, don't want to spoil, but it was also quite predictable.
So yeah, colour me utterly disappointed. Maybe if it was shorter by half, I could appreciate the idea and Glukhovsky's usual wit but it all drowned in the sea of annoyance that this novel was.
P.S. Also, I don't need to waste my empathy for dystopian future forced abortion when there's governmental one in China in our very real today.
September 28, 2015
Започвам ревюто с уговорката, че може би няма да бъда обективна. По твърде много параграфи ме докосна този текст, че да остана безразлична.
"Бъдеще", така ли? Като нищо можеше да се казва и "Настояще". Толкова приложими са случките и изводите от тази книга в сегашно време, в света, в който живеем днес. Изключително проникновена книга.
Дмитрий Глуховски обрисува един свят, в който лесно бихме могли да си представим, че живеем. И "живеем" дори не е точната дума. Съществувание под форма на вегетиране, душевна вегетация, която изяжда човешкото в човека. Ние вече сме нещо друго, неназовано и неназовимо ...
Изгубили изконното право, нужда и естествен човешки инстинкт да се размножаваме, ние не сме нищо повече от кукли. Кукли на конци, от които няма никакъв смисъл. Вечност? Кому е нужна и за какво?
Без преходността на човека, губим естествения баланс, който движи света в градивна посока.
Плашещо е колко сме самонадеяни и решени на всяка цена да постигнем своята вечност. Колко сме вкопчени в живота като всъщност няма за какво и за кого да го живеем. И така - завинаги. Очите ни са обречени на вечна слепота, докато не осъзнаем, че това не е живот, а форма на съществуване единствена по рода си със своята арогантност.
И ако живееш вечно, тогава имаш ли бъдеще или живееш в едно безкрайно настояще? ...
"Бъдеще", така ли? Като нищо можеше да се казва и "Настояще". Толкова приложими са случките и изводите от тази книга в сегашно време, в света, в който живеем днес. Изключително проникновена книга.
Дмитрий Глуховски обрисува един свят, в който лесно бихме могли да си представим, че живеем. И "живеем" дори не е точната дума. Съществувание под форма на вегетиране, душевна вегетация, която изяжда човешкото в човека. Ние вече сме нещо друго, неназовано и неназовимо ...
Изгубили изконното право, нужда и естествен човешки инстинкт да се размножаваме, ние не сме нищо повече от кукли. Кукли на конци, от които няма никакъв смисъл. Вечност? Кому е нужна и за какво?
Без преходността на човека, губим естествения баланс, който движи света в градивна посока.
Плашещо е колко сме самонадеяни и решени на всяка цена да постигнем своята вечност. Колко сме вкопчени в живота като всъщност няма за какво и за кого да го живеем. И така - завинаги. Очите ни са обречени на вечна слепота, докато не осъзнаем, че това не е живот, а форма на съществуване единствена по рода си със своята арогантност.
И ако живееш вечно, тогава имаш ли бъдеще или живееш в едно безкрайно настояще? ...
June 10, 2016
Jau skaitydamas Metro 2033, o vėliau ir Metro 2034 galvojau, kad Gluchovskis man kažką labai primena, bet niekaip negalėjau atsijot minčių ir panašumų ir suprasti, ką. Dabar jau žinau. Gluchovskis yra toks, koks galėjo būt Lukjanenko. Minus visi Seriožos nacionalizmai, šovinizmai ir "rusiškos dvasios" aukštinimai, kurių kiekviena jo knyga yra tiesiog persunkta ir kurie kiekvieną knygą sutepa ir diskredituoja, kad ir kokia gera būtų tos knygos idėja ar praktinis išpildymas. Perskaitai Dmitrijaus Metro, Futu.re, ir supranti, kad štai jis, tas žmogus, kuris - bent jau labai nuoširdžiai tuo tikiuosi - dar neužsikrėtęs "velikaja nacija" virusu, kad ne viskas dar prarasta toje šalyje.
Pati knyga gi išpildyta labai gerai. Tiesa, man kuo toliau, tuo labiau kelią klaustukus žanras "Utopija". Apskritai tai yra labai sunkiai išpildomas žanras, nes utopija, kaip žinia, yra tada, kai viskas my oh my kaip gerai, faina, tvarkinga, aukso amžius ir t.t. Bet apie ką tada rašyti? Futu.re'je šiuo atveju buvo daug apie ką rašyti dėl paprastos priežasties - po dailia, nugludinta, amžinai jauno ir gražaus Apolono kauke slepiasi pabaisa, vardu Distopija. Čia turėčiau padaryti lyrinį nukrypimą į šoną ir patikslinti, kad čia ne tokia distopija, kaip ateivių invazijos, post-apokaliptinio pasaulio ar, galų gale, totalitariai 1984-ųjų distopija. Ne ne ne; jei reiktų ieškoti panašumų ir analogų, neabejotinai pono Huxley Puikus naujas pasaulis - tokia pati distopija, paslėpta po žavia utopijos skraiste - būtų pats pirmas pavyzdys eilėje.
Bet grįžkime prie išpildymo. Žiauriai gerai sukurta atmosfera - bet tiems, kas skaitė Metro, ypač 2033, nepasakiau nieko naujo. Tos knygos aprašyme, rašytame prie�� daugiau nei porą metų minėjau, kad tai bene atmosferiškiausia knygą iš visų mano skaitytų - tą mintį iki šiol aktyviai palaikau. Pirmame ketvirtyje, kol pamažu piešiamas pagr. veikėjas, aplinka, pasaulis, viskas vyksta lėtai, o atmosfera - itin slegianti ir depresyvi, tokia gerokai pašvinkusi, nors visi aplink jauni, laimingi ir nemirštantys. Tiesa, vėliau veiksmas įsisiūbuoja greitai ir efektyviai, bet, kaip bebūtų keista, autorius sugeba manevruoti ir net veiksmo scenas taip atmiežia filosofija ir apmąstymais, kad jie visai neatrodo esantys ne laiku ir ne vietoje.
Išskirtinio paminėjimo vertos knygos dalys - susijusios su vaikais. Dmitrijui puikiai pavyko vienoje knygoje perteikti požiūrius tų, kuriems vaikai - nesąmonė ir kliuvinys, bei tų, kuriems vaikai - gyvenimo prasmė. Tiesa, aš čia išsireiškiau labai švelniai ir apibendrintai, tačiau toliau nebesiplėsiu, nes bus spoilinimas.
Gal šiek tiek nuvylė tokia nelabai realistiška, pernelyg užsukta pabaiga, o ir įsivažiuoti buvo sunku, bet turiu pripažinti, jog kad ir kaip norėjau panepamėgti šios knygos, man nepavyko. Iš pradžių dar galvojau, kad įvertinsiu ją 4*, bet pradėjau šią apžvalgą ir ją berašydamas supratau, kad nekur mielas Efka nesidėsi, čia tokia knyga, kurią ilgai prisiminsi ir daug kam galėsi rekomenduoti, o ir šiaip ji prisitrynė prie tavo dūšios - tad 5*, kas belieka.
Neabejoju, kad bus ir abejojančių tokiu reitingu, tuolab kad jos įvertinimai nėra iš pačių aukščiausių. Bet taip ir turi būti. FUTU.RE yra iš tų knygų, kurios žmonėms - arba žiauriai gerai, arba visai šiaipsau. O man ji smarkiai per gerai ir per daug liečia socialinius, psichologinius bei etinius klausimus, kad vertinčiau kaip šiaip sau.
Pradžia
Pati knyga gi išpildyta labai gerai. Tiesa, man kuo toliau, tuo labiau kelią klaustukus žanras "Utopija". Apskritai tai yra labai sunkiai išpildomas žanras, nes utopija, kaip žinia, yra tada, kai viskas my oh my kaip gerai, faina, tvarkinga, aukso amžius ir t.t. Bet apie ką tada rašyti? Futu.re'je šiuo atveju buvo daug apie ką rašyti dėl paprastos priežasties - po dailia, nugludinta, amžinai jauno ir gražaus Apolono kauke slepiasi pabaisa, vardu Distopija. Čia turėčiau padaryti lyrinį nukrypimą į šoną ir patikslinti, kad čia ne tokia distopija, kaip ateivių invazijos, post-apokaliptinio pasaulio ar, galų gale, totalitariai 1984-ųjų distopija. Ne ne ne; jei reiktų ieškoti panašumų ir analogų, neabejotinai pono Huxley Puikus naujas pasaulis - tokia pati distopija, paslėpta po žavia utopijos skraiste - būtų pats pirmas pavyzdys eilėje.
Bet grįžkime prie išpildymo. Žiauriai gerai sukurta atmosfera - bet tiems, kas skaitė Metro, ypač 2033, nepasakiau nieko naujo. Tos knygos aprašyme, rašytame prie�� daugiau nei porą metų minėjau, kad tai bene atmosferiškiausia knygą iš visų mano skaitytų - tą mintį iki šiol aktyviai palaikau. Pirmame ketvirtyje, kol pamažu piešiamas pagr. veikėjas, aplinka, pasaulis, viskas vyksta lėtai, o atmosfera - itin slegianti ir depresyvi, tokia gerokai pašvinkusi, nors visi aplink jauni, laimingi ir nemirštantys. Tiesa, vėliau veiksmas įsisiūbuoja greitai ir efektyviai, bet, kaip bebūtų keista, autorius sugeba manevruoti ir net veiksmo scenas taip atmiežia filosofija ir apmąstymais, kad jie visai neatrodo esantys ne laiku ir ne vietoje.
Išskirtinio paminėjimo vertos knygos dalys - susijusios su vaikais. Dmitrijui puikiai pavyko vienoje knygoje perteikti požiūrius tų, kuriems vaikai - nesąmonė ir kliuvinys, bei tų, kuriems vaikai - gyvenimo prasmė. Tiesa, aš čia išsireiškiau labai švelniai ir apibendrintai, tačiau toliau nebesiplėsiu, nes bus spoilinimas.
Gal šiek tiek nuvylė tokia nelabai realistiška, pernelyg užsukta pabaiga, o ir įsivažiuoti buvo sunku, bet turiu pripažinti, jog kad ir kaip norėjau panepamėgti šios knygos, man nepavyko. Iš pradžių dar galvojau, kad įvertinsiu ją 4*, bet pradėjau šią apžvalgą ir ją berašydamas supratau, kad nekur mielas Efka nesidėsi, čia tokia knyga, kurią ilgai prisiminsi ir daug kam galėsi rekomenduoti, o ir šiaip ji prisitrynė prie tavo dūšios - tad 5*, kas belieka.
Neabejoju, kad bus ir abejojančių tokiu reitingu, tuolab kad jos įvertinimai nėra iš pačių aukščiausių. Bet taip ir turi būti. FUTU.RE yra iš tų knygų, kurios žmonėms - arba žiauriai gerai, arba visai šiaipsau. O man ji smarkiai per gerai ir per daug liečia socialinius, psichologinius bei etinius klausimus, kad vertinčiau kaip šiaip sau.
Pradžia
Read
November 23, 2015“Бъдеще” – за цената, избора и вечността
Започвайки да чета “Бъдеще”, ясно си давах сметка, че това не е “моят” жанр. Но ме привлече сюжетът. Вярно е, че темата за безсмъртието не е нова, истина е, че човечеството винаги е мечтаело за вечен живот. Затова ми беше интересно да видя какво има да каже Глуховски по тази тема. Бях чувала за него, но не бях чела нито една негова книга, и реших, че “Бъдеще” ще е добър начин да се “запознаем”.
Иска ми се да спомена, че първото, което ми направи впечатление, беше колко типично руски беше изказът, звученето на тази книга. Макар действието да не се развива в Русия, макар сред героите да няма руснаци, тя звучи много по руски – в начина на говорене на някои от героите, в начина на мислене дори, в речите след “освобождаването” на Барселона, в начина, по който се обучава Фалангата. Все очаквах някъде да попадна на руско име, някой от хората, криещи се зад номера – Петстотин и трети, деветстотин и шести, Трийсет и осми – да се окаже руснак. Подозренията ми не се оправдаха, това не се случи.
Какво всъщност се случва в “Бъдеще”? Накратко: сбъдва се мечтата на човечеството… или поне така изглежда. Безсмъртието е реалност. Няма болести, няма страдание, няма старост. Има младост и вечен живот.
Но… безсмъртието си има цена. Светът, или това, което е останало от него, е пренаселен. Няма стари хора – но няма и деца. Създаването на нов живот се заплаща… с унищожаване на такъв. Онези, които решават да се “поддадат на инстинктите си”, трябва да платят… с лишаването от безсмъртие на един от родителите. Жесток избор – ако изобщо такова нещо може да бъде наречено избор.
Това, което ме потресе в “Бъдеще”, не е единствено жестокостта на този избор и презрението към онези, които са проявили “слабостта” да остареят. А опитът безсмъртието да бъде представено като освобождение, като безгранична свобода.
- Освобождение! Безсмъртието ни даде свобода. След милион години робство. Петдесет хиляди поколения роби е трябвало да се родят и да умрат! Ние сме първите, които живеят в ерата на истинска свобода. Никой вече не бива да се страхува, че няма за доведе докрай делото на живота си. Ние можем да съзидаваме! Можем да творим неща, каквито не са били сътворявани досега! Можем да изпитаме всички чувства, достъпни на човека, и да изобретим нови! Можем да променим облика на Земята и да заселим Космоса. Ако Бетовен можеше да доживее появата на синтетичните оркестри! Ако Коперник можеше да доживее до междузвездните полети... Ние можем. Ние ще направим открития, които след хиляда години ще променят Вселената, и ние самите след хиляда години ще видим каква ще стане тя благодарение на тези открития!"
Освобождение ли...? По-скоро безумна самоувереност и арогантност, високомерие и чувство за превъзходство като онова, което древните богове са наказвали. Великите открития са велики именно защото са направени понякога противно на всички очаквания, въпреки неверието и скептичността на много хора. И защото са извършени въпреки краткостта и преходността на човешкия живот. Велики са именно защото някой някога е казал, че "това е невъзможно", а то въпреки това е било открито или извършено. Дали наистина ако човек разполага с вечността, би извършил велики открития? Позволявам си да се усъмня, защото когато човек знае, че разполага с неограничено време, би станал ленив. Защо да бързаш да извършиш това или да откриеш онова, когато знаеш, че разполагаш с вечността - буквално? И дори не си казваш: "Това може да стане и утре" - защото в една такава вечност няма "днес", както няма и "утре" - има само едно безкрайно "сега". А и нали "делото на живота" на който и да е човек е такова именно защото трябва да бъде извършено в краткия срок, предоставен ни от един човешки живот. Животът е ценен именно защото е кратък, а този, който може да пропилее един цял живот, също така лесно би пропилял и вечността.
Четейки тази книга, човек няма как да не се замисли колко безумни са понякога желанията ни. Колко опасно е понякога да мечтаеш за нещо, от което всъщност не знаеш как да се възползваш. Какъв е смисълът да си безсмъртен в един свят, в който няма истински домове, а само кули? Свят, в който всичко е уж съвършено, но всъщност изкуствено? В който хората нямат дори истински имена – защото след всяко име следва номер. Точно тази част ми напомни “Ние” на Евгений Замятин, в която хората са само номера, “оперирани” от истински човешки чувства.
Истинско облекчение изпитах, когато в книгата се появиха герои като Беатрис – и когато осъзнах какво всъщност се опитва да направи тя. Толкова противоречащо на всички стремежи на Безсмъртните, и толкова човешко и истинско – да върне живота към нормалния му ход, в който той има не само начало, но и край.
"... на нас ни е нужна смъртта! Ние не бива да живеем вечно! Нас не са ни създали такива! Ние сме твърде глупави за вечността. Твърде егоистични. Твърде самонадеяни. Ние не сме готови да живеем безкрайно. На нас ни е нужна смъртта, Джейкъб. Ние не можем без смъртта".
Дмитрий Глуховски, "Бъдеще"
Не съм вярвала, че ще подкрепям с две ръце такива думи. не съм подозирала, че някога ще се удивлявам колко вярно е това. Но то е вярно - ние си мечтаем за вечен живот единствено защото сме егоистични... и страхливи. И именно този страх е в основата на копнежа ни за безсмъртие - страхът, егоистичният страх, че светът ще си продължи и без нас, само дето ще продължи, без нас да ни има в него. Да, един ден вече няма да ни има – но ако сме използвали даденото ни време както трябва, все някой от нас ще е оставил нещо след себе си, ще е извършил делото на живота си – без да има нужда от безсмъртието и вечността на “Бъдеще”.
За да бъде то още по-ценно.
Започвайки да чета “Бъдеще”, ясно си давах сметка, че това не е “моят” жанр. Но ме привлече сюжетът. Вярно е, че темата за безсмъртието не е нова, истина е, че човечеството винаги е мечтаело за вечен живот. Затова ми беше интересно да видя какво има да каже Глуховски по тази тема. Бях чувала за него, но не бях чела нито една негова книга, и реших, че “Бъдеще” ще е добър начин да се “запознаем”.
Иска ми се да спомена, че първото, което ми направи впечатление, беше колко типично руски беше изказът, звученето на тази книга. Макар действието да не се развива в Русия, макар сред героите да няма руснаци, тя звучи много по руски – в начина на говорене на някои от героите, в начина на мислене дори, в речите след “освобождаването” на Барселона, в начина, по който се обучава Фалангата. Все очаквах някъде да попадна на руско име, някой от хората, криещи се зад номера – Петстотин и трети, деветстотин и шести, Трийсет и осми – да се окаже руснак. Подозренията ми не се оправдаха, това не се случи.
Какво всъщност се случва в “Бъдеще”? Накратко: сбъдва се мечтата на човечеството… или поне така изглежда. Безсмъртието е реалност. Няма болести, няма страдание, няма старост. Има младост и вечен живот.
Но… безсмъртието си има цена. Светът, или това, което е останало от него, е пренаселен. Няма стари хора – но няма и деца. Създаването на нов живот се заплаща… с унищожаване на такъв. Онези, които решават да се “поддадат на инстинктите си”, трябва да платят… с лишаването от безсмъртие на един от родителите. Жесток избор – ако изобщо такова нещо може да бъде наречено избор.
Това, което ме потресе в “Бъдеще”, не е единствено жестокостта на този избор и презрението към онези, които са проявили “слабостта” да остареят. А опитът безсмъртието да бъде представено като освобождение, като безгранична свобода.
- Освобождение! Безсмъртието ни даде свобода. След милион години робство. Петдесет хиляди поколения роби е трябвало да се родят и да умрат! Ние сме първите, които живеят в ерата на истинска свобода. Никой вече не бива да се страхува, че няма за доведе докрай делото на живота си. Ние можем да съзидаваме! Можем да творим неща, каквито не са били сътворявани досега! Можем да изпитаме всички чувства, достъпни на човека, и да изобретим нови! Можем да променим облика на Земята и да заселим Космоса. Ако Бетовен можеше да доживее появата на синтетичните оркестри! Ако Коперник можеше да доживее до междузвездните полети... Ние можем. Ние ще направим открития, които след хиляда години ще променят Вселената, и ние самите след хиляда години ще видим каква ще стане тя благодарение на тези открития!"
Освобождение ли...? По-скоро безумна самоувереност и арогантност, високомерие и чувство за превъзходство като онова, което древните богове са наказвали. Великите открития са велики именно защото са направени понякога противно на всички очаквания, въпреки неверието и скептичността на много хора. И защото са извършени въпреки краткостта и преходността на човешкия живот. Велики са именно защото някой някога е казал, че "това е невъзможно", а то въпреки това е било открито или извършено. Дали наистина ако човек разполага с вечността, би извършил велики открития? Позволявам си да се усъмня, защото когато човек знае, че разполага с неограничено време, би станал ленив. Защо да бързаш да извършиш това или да откриеш онова, когато знаеш, че разполагаш с вечността - буквално? И дори не си казваш: "Това може да стане и утре" - защото в една такава вечност няма "днес", както няма и "утре" - има само едно безкрайно "сега". А и нали "делото на живота" на който и да е човек е такова именно защото трябва да бъде извършено в краткия срок, предоставен ни от един човешки живот. Животът е ценен именно защото е кратък, а този, който може да пропилее един цял живот, също така лесно би пропилял и вечността.
Четейки тази книга, човек няма как да не се замисли колко безумни са понякога желанията ни. Колко опасно е понякога да мечтаеш за нещо, от което всъщност не знаеш как да се възползваш. Какъв е смисълът да си безсмъртен в един свят, в който няма истински домове, а само кули? Свят, в който всичко е уж съвършено, но всъщност изкуствено? В който хората нямат дори истински имена – защото след всяко име следва номер. Точно тази част ми напомни “Ние” на Евгений Замятин, в която хората са само номера, “оперирани” от истински човешки чувства.
Истинско облекчение изпитах, когато в книгата се появиха герои като Беатрис – и когато осъзнах какво всъщност се опитва да направи тя. Толкова противоречащо на всички стремежи на Безсмъртните, и толкова човешко и истинско – да върне живота към нормалния му ход, в който той има не само начало, но и край.
"... на нас ни е нужна смъртта! Ние не бива да живеем вечно! Нас не са ни създали такива! Ние сме твърде глупави за вечността. Твърде егоистични. Твърде самонадеяни. Ние не сме готови да живеем безкрайно. На нас ни е нужна смъртта, Джейкъб. Ние не можем без смъртта".
Дмитрий Глуховски, "Бъдеще"
Не съм вярвала, че ще подкрепям с две ръце такива думи. не съм подозирала, че някога ще се удивлявам колко вярно е това. Но то е вярно - ние си мечтаем за вечен живот единствено защото сме егоистични... и страхливи. И именно този страх е в основата на копнежа ни за безсмъртие - страхът, егоистичният страх, че светът ще си продължи и без нас, само дето ще продължи, без нас да ни има в него. Да, един ден вече няма да ни има – но ако сме използвали даденото ни време както трябва, все някой от нас ще е оставил нещо след себе си, ще е извършил делото на живота си – без да има нужда от безсмъртието и вечността на “Бъдеще”.
За да бъде то още по-ценно.
May 12, 2020
I. L'INTRIGUE
717 est un Immortel. Il fait partie des Phalanges du Parti de l'Immortalité, majoritaire en Europe, à présent une utopie de jeunesse éternelle régie par la Loi du Choix. Qui souhaite un enfant doit l'enregistrer à la naissance et l'un de ses parents perdre son immortalité. Qui ne le déclare pas perd son immortalité et son enfant, enlevé par la Phalange. C'est le prix à payer pour l'immortalité et la surpopulation qui l'accompagne. Pourtant, à Barcelone, l'opposition couve.
II. L'EXPOSITION ET LE DÉVELOPPEMENT DES PERSONNAGES
1) 717
L'exposition de l'univers est à la fois subjective et très progressive. On avance de chapitre en chapitre, point par point, à travers le filtre des convictions de Jan (717) en défaveur des vieillards et des enfants, de l'immigration de masse.
"Nous nous arrêtons dans le hub. Les portes d'embarquement sont installées sur trois étages, les murs de vingt mètres de hauteur sont occupés par une publicité sociétale : 'LA VIEILLESSE ? LE CHOIX DES FAIBLES' et le cliché d'une ruine asexuée et ridée aux cheveux blancs. Des yeux larmoyants, une bouche entrouverte où il manque la moitié des dents. L'abjection incarnée. Je suis sûr qu'en collant ici cette caboche gigantesque les apôtres du bien-être commun ont enfreint un certain nombre de règles de l'éthique. C'est un mal nécessaire : l'Europe doit économiser sur tout, alors les pensions et les assurances maladie pour des vieillards en voie de décomposition, c'est un véritable gaspillage. Bien sûr, on ne leur coupe pas les vivres, mais on ne doit en aucun cas encourager la multiplication des ces maudits fainéants. Il faut aussi bien garder à l'esprit que la vieillesse ne vous tombe pas dessus de nulle part : tous ces idiots ont décidé un jour de se multiplier. Donc, pour chaque milliard qu'on dépense afin de leur permettre de vivre à nos crochets le plus longtemps possible, nous mettons un autre milliard sur la table pour l'éducation de leurs rejetons. Les retraités et les gamins ça n'engendre que des dépenses ! Une minorité qu'il aurait fallu mettre à l'index depuis longtemps."
- Futu.re, p.188, trad. Denis E. Savine, ed. l'Atalante (2015)
On a là un héros avec de réelles zones d'ombre, et sombre. Un héros compromis et faillible.
Les contradictions en Jan révélées dès les 2 premières pages. Claustrophobe dans un territoire où l'espace est sévèrement rationné, docile et même zélé mais à la fois mangé de doutes sur ses choix passés dans l'Internat. Jan est un Immortel qui apprend la paternité et la finitude. Enfin, ce qui ne gâche rien, son ennemi juré 906 est détestable, un vrai salaud. Je n'en dis pas plus.
Jan est un personnage transfuge, qui passe sans cesse de l'autre côté des apparences et des conventions. Un peu façon Gulliver ou Candide.
Gulliver's Travels
https://www.goodreads.com/book/show/7...
Gulliver's Travels
Candide
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Candide
2) La Phalange
La description d'un raid de la Phalange dans le chapitre 3 marque un réel souci du tableau brossé de preste façon chez Glukhovsky. Le lecteur profite d'une exposition éloquente des méthodes de travail de la Phalange... Et d'un des twists les plus forts que j'aie jamais lus dans une dystopie, quand on découvre qui sont les passagers de l'ascenseur...
Les Immortels, chasseurs d'enfants non déclarés, sont les enfants non déclarés enlevés par les Immortels, puis dressés dans l'Internat par les Moniteurs.
Ce sont des apprenants dressés les uns contre les autres. Et de là découle un manque de cohésion foncier dans la Phalange, qui est surtout motivée par la coercition, le dégoût des géniteurs et la haine de soi.
À l'issue de leur formation, un examen éliminatoire et des épreuves attendent les futurs Immortels. Je ne dévoile pas la nature de l'examen, mais c'est très bien trouvé.
Les recalés finissent à l'école des Moniteurs. Ils ne ressortiront pas de l'Internat de leur vie.
3) Différents blocs :
- L'Europe, utopie à prétention égalitariste dans l'attribution de l'immortalité
- La Panamérique, qui limite l'immortalité à 1 milliard 875 millions de détenteurs ; les mortels peuvent procréer. Le principe avancé est le droit à la protection de l'institution familiale.
- Barça/Barcelone, zone de non-droit, enclave des immigrants et des naissances illégitimes en Europe.
Les deux partis principaux sont Le Parti de l'Immortalité, et le Parti de la Vie, contre la politique du Choix. L'introduction des partis est subtile et il n'est pas plus question de vérité chez les uns que chez les autres.
"Le mur dont nous sortons a été transformé en un panneau dont l'immense surface est recouverte d'un graphe. Il est éclatant, naïf et mièvre. On y voit des athlètes bronzés et souriants, la mâchoire carrée, la tête enfermée dans une bulle, des femelles aryennes dans des combinaisons argentées, des enfants rieurs aux yeux adultes pleins de sagesse, des gratte-ciels aériens et transparents, et au-dessus, qui glisse vers l'indigo du cosmos, un ciel bleu et sans nuages où s'élèvent des dizaines de vaisseaux Albatros qui s'apprêtent, visiblement, à traverser le vide intersidéral vers d'autres mondes pour les conquérir et établir des ponts avec une terre pleine à craquer d'habitants heureux.
Entre le ciel et l'espace est inscrit en capitales de plusieurs mètres de haut le nom de cette utopie doucereuse : FUTUR.
Seul le diable sait quand ils ont gribouillé ce truc. Mais ça doit dater puisqu'on a pris la peine de le peindre et non de projeter une image sur un écran. Et vu qu'on gaspillait encore de la peinture pour peindre des enfants, ça doit même remonter à vachement longtemps, à une époque où on croyait encore à la conquête spatiale. En revanche, il est évident que, depuis sa réalisation, le graphe n'a pas été nettoyé une seule fois : il est recouvert d'une couche brune de graisse et de suie comme les tableaux des maîtres du Moyen Âge. Le ciel s'est assombri. Les gens pelliculés de graisse ont l'air en mauvaise santé : ils montrent des dents pourrissantes, écarquillent des yeux à la sclérotique jaunie, et leur joie semble forcée, comme si un photographe avait débarqué dans un camp de concentration et qu'on avait ordonné à tout le monde de sourire."
- Futu.re, p.56, traduction Denis E. Savine, ed. L'Atalante (2015)
En tout cas, ce qui est révélé progressivement, c'est une Utopie pharmacologique conservatrice, totalitariste. Le Parti de l'Immortalité renouvelle ses rangs par promotion des Immortels jugés méritants.
-------------
III. LA TRAGÉDIE GRECQUE
Plus on avance dans le livre et plus l'intrigue prend des allures de tragédie grecque.
On commence par le schéma habituel de sbire qui devient l'amant de la femme du patron, mais ce trop est creusé, et mené plus loin. Au point d'en ressembler à Oldboy...
Oldboy
https://www.imdb.com/title/tt0364569/...
---------------
IV. LES POINTS FAIBLES DE L'INTRIGUE
Dans les faiblesses, je placerais :
Une exposition pas toujours subtile
Alors que Jan visite le Fétiche, une maison de passe installée dans l'ancienne cathédrale de Strasbourg, un fanatique religieux déboule, un pur prétexte pour Jan de faire l'exposé de ses convictions religieuses... (p.227).
Ensuite, l'astuce dans l'intrigue de l'exécution truquée d'Annelie.
Comment la preuve incomplète et truquée a-t-elle pu être crue par Schreyer ?
Sans parler d'Annelie restée un jour entier dans le sarcophage à déchets pour fournir une fausse preuve vidéo de sa mort à Schreyer. C'est quand même gros.
Enfin, les dialogues d'exposition sont souvent poussifs. Est-ce que c'est à mettre au compte de la traduction française ?
---------------------
V. LES RÉFÉRENCES
1) Les Monades Urbaines / The World Within
L'Utopie est faite de tours d'habitation en maillage serré, par couches successives, façon Monades urbaines, en plus serré et formée de capsules et modules, à l'image de l'architecture métabolique :
- Tour à capsule de Nakagin.
- Hôtels à capsule
Les Monades Urbaines :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
-----------------
2) Tous à Zanzibar / Stand on Zanzibar
Le fourmillement des gens avec des apparences de civilité et d'entente, avec le chaos qui couve dessous, à la manière de Stand on Zanzibar.
Tous à Zanzibar :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
------------------
3) Le Meilleur des Mondes / A Brave New World
Les tablettes du bonheur consommées en masse par les Immortels rappellent le soma, et leurs divertissements, ceux du Meilleur des mondes
Le meilleur des mondes :
https://www.goodreads.com/book/show/5...
---------------------------
4) Equilibrium
En commun avec le film Equilibrium, le contrôle sévère des émotions dans la Phalange.
Equilibrium :
https://www.imdb.com/title/tt0238380/
-------------------------
5) Blade Runner / Do Androids Dream of Electric Sheep
On sent la griffe de Blade Runner, avec ses quartiers paupérisés, ses animaux automates, ses chasseurs de réplicants (façon Ridley Scott) ou de Les androïdes rêvent-ils de moutons électriques ? (façon Philip K. Dick)
Les Androïdes rêvent-ils de moutons électriques ?
https://www.goodreads.com/book/show/3...
Blade Runner :
https://www.imdb.com/title/tt0083658/...
---------------------
6) Pique-nique au bord du chemin / Пикник на обочине
Dans Futu.re, à plusieurs reprises, l'homme est également ramené à un insecte social curieux. Ce qui en dit long sur l'amour-propre de Jan.
Stalker :
https://www.imdb.com/title/tt0079944/...
Pique-nique au bord du chemin :
https://www.goodreads.com/search?utf8...
-----------------
7) Le travail du Furet
Jan et la Phalange des Immortels ressemblent par plusieurs côtés aux Furets, les exterminateurs de la France surpeuplée dans Le travail du furet de J.-P. Andrevon.
Le travail du furet :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
-----------------
8) Le Passeur / The Giver
Compartimentage par âge, éradication de l'émotion et élimination de la vieillesse à la Lois Lowry.
Ce sont deux mondes de cloisons, de strates et d'œillères.
Le Passeur :
https://www.goodreads.com/book/show/1...
------------------------
9) The Wizard's First Rule / La première leçon du Sorcier
L'amour d'Annelie qui sert de fondation à l'intégrité du personnage principal, comme une sorte de mantra, rappelle Richard dans The Wizard's First Rule.
The Wizard's First Rule
https://www.goodreads.com/book/show/4...
------------
10) They Live ou plutôt Neuromancer
Dans les deux mondes existent des lunettes de vision augmentée qui rappellent They Live ou plutôt Neuromancer
They Live :
https://www.imdb.com/title/tt0096256/...
Neuromancer :
https://www.goodreads.com/book/show/8...
-------------------------
11) La jetée ou Lola
La scène de poursuite amoureuse onirique et chimérique dans le studio rappelle La Jetée de Chris Marker, ou la scène de flirt du Passage Pommeraye dans Lola de Jacques Demy.
La jetée :
https://www.imdb.com/title/tt0056119/...
Lola :
https://www.imdb.com/title/tt0055093/...
-----------------------
12) La Divine Comédie
Nombreuses références à La Divine comédie, ne serait-ce que les chapitres.
La Divine Comédie :
https://www.goodreads.com/work/editio...
-------------------------------
( Review in English is to come later )
717 est un Immortel. Il fait partie des Phalanges du Parti de l'Immortalité, majoritaire en Europe, à présent une utopie de jeunesse éternelle régie par la Loi du Choix. Qui souhaite un enfant doit l'enregistrer à la naissance et l'un de ses parents perdre son immortalité. Qui ne le déclare pas perd son immortalité et son enfant, enlevé par la Phalange. C'est le prix à payer pour l'immortalité et la surpopulation qui l'accompagne. Pourtant, à Barcelone, l'opposition couve.
II. L'EXPOSITION ET LE DÉVELOPPEMENT DES PERSONNAGES
1) 717
L'exposition de l'univers est à la fois subjective et très progressive. On avance de chapitre en chapitre, point par point, à travers le filtre des convictions de Jan (717) en défaveur des vieillards et des enfants, de l'immigration de masse.
"Nous nous arrêtons dans le hub. Les portes d'embarquement sont installées sur trois étages, les murs de vingt mètres de hauteur sont occupés par une publicité sociétale : 'LA VIEILLESSE ? LE CHOIX DES FAIBLES' et le cliché d'une ruine asexuée et ridée aux cheveux blancs. Des yeux larmoyants, une bouche entrouverte où il manque la moitié des dents. L'abjection incarnée. Je suis sûr qu'en collant ici cette caboche gigantesque les apôtres du bien-être commun ont enfreint un certain nombre de règles de l'éthique. C'est un mal nécessaire : l'Europe doit économiser sur tout, alors les pensions et les assurances maladie pour des vieillards en voie de décomposition, c'est un véritable gaspillage. Bien sûr, on ne leur coupe pas les vivres, mais on ne doit en aucun cas encourager la multiplication des ces maudits fainéants. Il faut aussi bien garder à l'esprit que la vieillesse ne vous tombe pas dessus de nulle part : tous ces idiots ont décidé un jour de se multiplier. Donc, pour chaque milliard qu'on dépense afin de leur permettre de vivre à nos crochets le plus longtemps possible, nous mettons un autre milliard sur la table pour l'éducation de leurs rejetons. Les retraités et les gamins ça n'engendre que des dépenses ! Une minorité qu'il aurait fallu mettre à l'index depuis longtemps."
- Futu.re, p.188, trad. Denis E. Savine, ed. l'Atalante (2015)
On a là un héros avec de réelles zones d'ombre, et sombre. Un héros compromis et faillible.
Les contradictions en Jan révélées dès les 2 premières pages. Claustrophobe dans un territoire où l'espace est sévèrement rationné, docile et même zélé mais à la fois mangé de doutes sur ses choix passés dans l'Internat. Jan est un Immortel qui apprend la paternité et la finitude. Enfin, ce qui ne gâche rien, son ennemi juré 906 est détestable, un vrai salaud. Je n'en dis pas plus.
Jan est un personnage transfuge, qui passe sans cesse de l'autre côté des apparences et des conventions. Un peu façon Gulliver ou Candide.
Gulliver's Travels
https://www.goodreads.com/book/show/7...
Gulliver's Travels
Candide
https://www.goodreads.com/book/show/1...
Candide
2) La Phalange
La description d'un raid de la Phalange dans le chapitre 3 marque un réel souci du tableau brossé de preste façon chez Glukhovsky. Le lecteur profite d'une exposition éloquente des méthodes de travail de la Phalange... Et d'un des twists les plus forts que j'aie jamais lus dans une dystopie, quand on découvre qui sont les passagers de l'ascenseur...
Les Immortels, chasseurs d'enfants non déclarés, sont les enfants non déclarés enlevés par les Immortels, puis dressés dans l'Internat par les Moniteurs.
Ce sont des apprenants dressés les uns contre les autres. Et de là découle un manque de cohésion foncier dans la Phalange, qui est surtout motivée par la coercition, le dégoût des géniteurs et la haine de soi.
À l'issue de leur formation, un examen éliminatoire et des épreuves attendent les futurs Immortels. Je ne dévoile pas la nature de l'examen, mais c'est très bien trouvé.
Les recalés finissent à l'école des Moniteurs. Ils ne ressortiront pas de l'Internat de leur vie.
3) Différents blocs :
- L'Europe, utopie à prétention égalitariste dans l'attribution de l'immortalité
- La Panamérique, qui limite l'immortalité à 1 milliard 875 millions de détenteurs ; les mortels peuvent procréer. Le principe avancé est le droit à la protection de l'institution familiale.
- Barça/Barcelone, zone de non-droit, enclave des immigrants et des naissances illégitimes en Europe.
Les deux partis principaux sont Le Parti de l'Immortalité, et le Parti de la Vie, contre la politique du Choix. L'introduction des partis est subtile et il n'est pas plus question de vérité chez les uns que chez les autres.
"Le mur dont nous sortons a été transformé en un panneau dont l'immense surface est recouverte d'un graphe. Il est éclatant, naïf et mièvre. On y voit des athlètes bronzés et souriants, la mâchoire carrée, la tête enfermée dans une bulle, des femelles aryennes dans des combinaisons argentées, des enfants rieurs aux yeux adultes pleins de sagesse, des gratte-ciels aériens et transparents, et au-dessus, qui glisse vers l'indigo du cosmos, un ciel bleu et sans nuages où s'élèvent des dizaines de vaisseaux Albatros qui s'apprêtent, visiblement, à traverser le vide intersidéral vers d'autres mondes pour les conquérir et établir des ponts avec une terre pleine à craquer d'habitants heureux.
Entre le ciel et l'espace est inscrit en capitales de plusieurs mètres de haut le nom de cette utopie doucereuse : FUTUR.
Seul le diable sait quand ils ont gribouillé ce truc. Mais ça doit dater puisqu'on a pris la peine de le peindre et non de projeter une image sur un écran. Et vu qu'on gaspillait encore de la peinture pour peindre des enfants, ça doit même remonter à vachement longtemps, à une époque où on croyait encore à la conquête spatiale. En revanche, il est évident que, depuis sa réalisation, le graphe n'a pas été nettoyé une seule fois : il est recouvert d'une couche brune de graisse et de suie comme les tableaux des maîtres du Moyen Âge. Le ciel s'est assombri. Les gens pelliculés de graisse ont l'air en mauvaise santé : ils montrent des dents pourrissantes, écarquillent des yeux à la sclérotique jaunie, et leur joie semble forcée, comme si un photographe avait débarqué dans un camp de concentration et qu'on avait ordonné à tout le monde de sourire."
- Futu.re, p.56, traduction Denis E. Savine, ed. L'Atalante (2015)
En tout cas, ce qui est révélé progressivement, c'est une Utopie pharmacologique conservatrice, totalitariste. Le Parti de l'Immortalité renouvelle ses rangs par promotion des Immortels jugés méritants.
-------------
III. LA TRAGÉDIE GRECQUE
Plus on avance dans le livre et plus l'intrigue prend des allures de tragédie grecque.
On commence par le schéma habituel de sbire qui devient l'amant de la femme du patron, mais ce trop est creusé, et mené plus loin. Au point d'en ressembler à Oldboy...
Oldboy
https://www.imdb.com/title/tt0364569/...
---------------
IV. LES POINTS FAIBLES DE L'INTRIGUE
Dans les faiblesses, je placerais :
Une exposition pas toujours subtile
Alors que Jan visite le Fétiche, une maison de passe installée dans l'ancienne cathédrale de Strasbourg, un fanatique religieux déboule, un pur prétexte pour Jan de faire l'exposé de ses convictions religieuses... (p.227).
Ensuite, l'astuce dans l'intrigue de l'exécution truquée d'Annelie.
Comment la preuve incomplète et truquée a-t-elle pu être crue par Schreyer ?
Sans parler d'Annelie restée un jour entier dans le sarcophage à déchets pour fournir une fausse preuve vidéo de sa mort à Schreyer. C'est quand même gros.
Enfin, les dialogues d'exposition sont souvent poussifs. Est-ce que c'est à mettre au compte de la traduction française ?
---------------------
V. LES RÉFÉRENCES
1) Les Monades Urbaines / The World Within
L'Utopie est faite de tours d'habitation en maillage serré, par couches successives, façon Monades urbaines, en plus serré et formée de capsules et modules, à l'image de l'architecture métabolique :
- Tour à capsule de Nakagin.
- Hôtels à capsule
Les Monades Urbaines :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
-----------------
2) Tous à Zanzibar / Stand on Zanzibar
Le fourmillement des gens avec des apparences de civilité et d'entente, avec le chaos qui couve dessous, à la manière de Stand on Zanzibar.
Tous à Zanzibar :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
------------------
3) Le Meilleur des Mondes / A Brave New World
Les tablettes du bonheur consommées en masse par les Immortels rappellent le soma, et leurs divertissements, ceux du Meilleur des mondes
Le meilleur des mondes :
https://www.goodreads.com/book/show/5...
---------------------------
4) Equilibrium
En commun avec le film Equilibrium, le contrôle sévère des émotions dans la Phalange.
Equilibrium :
https://www.imdb.com/title/tt0238380/
-------------------------
5) Blade Runner / Do Androids Dream of Electric Sheep
On sent la griffe de Blade Runner, avec ses quartiers paupérisés, ses animaux automates, ses chasseurs de réplicants (façon Ridley Scott) ou de Les androïdes rêvent-ils de moutons électriques ? (façon Philip K. Dick)
Les Androïdes rêvent-ils de moutons électriques ?
https://www.goodreads.com/book/show/3...
Blade Runner :
https://www.imdb.com/title/tt0083658/...
---------------------
6) Pique-nique au bord du chemin / Пикник на обочине
Dans Futu.re, à plusieurs reprises, l'homme est également ramené à un insecte social curieux. Ce qui en dit long sur l'amour-propre de Jan.
Stalker :
https://www.imdb.com/title/tt0079944/...
Pique-nique au bord du chemin :
https://www.goodreads.com/search?utf8...
-----------------
7) Le travail du Furet
Jan et la Phalange des Immortels ressemblent par plusieurs côtés aux Furets, les exterminateurs de la France surpeuplée dans Le travail du furet de J.-P. Andrevon.
Le travail du furet :
https://www.goodreads.com/book/show/2...
-----------------
8) Le Passeur / The Giver
Compartimentage par âge, éradication de l'émotion et élimination de la vieillesse à la Lois Lowry.
Ce sont deux mondes de cloisons, de strates et d'œillères.
Le Passeur :
https://www.goodreads.com/book/show/1...
------------------------
9) The Wizard's First Rule / La première leçon du Sorcier
L'amour d'Annelie qui sert de fondation à l'intégrité du personnage principal, comme une sorte de mantra, rappelle Richard dans The Wizard's First Rule.
The Wizard's First Rule
https://www.goodreads.com/book/show/4...
------------
10) They Live ou plutôt Neuromancer
Dans les deux mondes existent des lunettes de vision augmentée qui rappellent They Live ou plutôt Neuromancer
They Live :
https://www.imdb.com/title/tt0096256/...
Neuromancer :
https://www.goodreads.com/book/show/8...
-------------------------
11) La jetée ou Lola
La scène de poursuite amoureuse onirique et chimérique dans le studio rappelle La Jetée de Chris Marker, ou la scène de flirt du Passage Pommeraye dans Lola de Jacques Demy.
La jetée :
https://www.imdb.com/title/tt0056119/...
Lola :
https://www.imdb.com/title/tt0055093/...
-----------------------
12) La Divine Comédie
Nombreuses références à La Divine comédie, ne serait-ce que les chapitres.
La Divine Comédie :
https://www.goodreads.com/work/editio...
-------------------------------
( Review in English is to come later )
November 11, 2015
Можех да дам петте звездички още след първите две изречения. И нямаше да сгреша.
June 24, 2020
Определено най-добрата книга на Глуховски според мен. Хареса ми, че за разлика от другите му книги, тук липсваше типичното за него разтягане на локуми и ненужно уголемяване на романа, а имаше 670 страници вълнуваща заплетена история, изпълнена с обрати, напрежение и доста поучителни моменти. Много ми хареса, една страхотна фантастика, държаща те под напрежение до самия финал.
December 3, 2015
TINY SPOILERS.
After the amazing Metro 2033 and 2034 novels this one was a disappointment. First of all, the idea is repeated. I have read a sci fi story with immortal society and purity squads hunting those who want to have children at least a years ago in one of Paolo Bacigalupi's Windup Stories. Also - I really hoped that Dmitry Glukhovsky would amaze me and make me wonder philosophically about the human nature (like it happened with Metros). But he didn't. The only feeling I had was disappointment. It was totally predictable in one aspect: every pretty woman the main hero encounters will be either raped by someone, forced to have him with pain at her servile consent or simply taken to bed (the F word would suit here better actually). Predictable, boring and painful. The future world in Glukhovsky's vision is a very bad place for women.
I'm disappointed and sad. Hopefully Metro 2035 will be a better book.
I won't read Futu.re vol. 2 if it ever appears.
After the amazing Metro 2033 and 2034 novels this one was a disappointment. First of all, the idea is repeated. I have read a sci fi story with immortal society and purity squads hunting those who want to have children at least a years ago in one of Paolo Bacigalupi's Windup Stories. Also - I really hoped that Dmitry Glukhovsky would amaze me and make me wonder philosophically about the human nature (like it happened with Metros). But he didn't. The only feeling I had was disappointment. It was totally predictable in one aspect: every pretty woman the main hero encounters will be either raped by someone, forced to have him with pain at her servile consent or simply taken to bed (the F word would suit here better actually). Predictable, boring and painful. The future world in Glukhovsky's vision is a very bad place for women.
I'm disappointed and sad. Hopefully Metro 2035 will be a better book.
I won't read Futu.re vol. 2 if it ever appears.
February 23, 2016
Стряскащото бъдеще според Глуховски
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Съвсем скоро се сблъсках челно с безкрайните и опасни катакомби на „Метро 2033“ (http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...) и ми остана спомена за невероятната смелост на Глуховски да следва методично и търпеливо своите цели, с риск да досади на четящия или просто да потъне сам в някоя дупка, където да си каканиже колкото му душа иска, без да бъде смущаван от почитатели на писанията му. Е, цялото лутане из катакомбите се оказа доста сполучлива визитка на бъдещето, от която всеки би настръхнал, макар че аз по-скоро се забавлявах. Затова страшно се изненадах от „новото“ бъдеще на Глуховски – книга с мащаб на общочовешки социален експеримент и достатъчно сериозна, за да се препоти човек поне три пъти, преди да затвори последната страница.
„Бъдеще“ („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев) се рови в дълбоко скритите инстинкти и желания на всеки от нас, не пренебрегвайки почти нищо – от семейните ценности и искрената любов, до безсмъртието и култивирането на една нетленна и вечна красота. Но в книгата на Глуховски тези две основни концепции в човешкото развитие са противопоставени до степен, че събирането им може да означава край на самото човечество. Можем да изберем само едната възможност: или семейството, или безсмъртието. Тази мрачна перспектива се гради на фона на безпрецедентното пренаселване на планетата и изчерпването на ресурсите. Само в Европа живеят колосалните 120 милиарда човека, повечето от които са дарени с безсмъртие по право, но за сметка на това губят възможността да имат истинско семейство. Глуховски е прагматичен и избира да ни въведе в реалност, където спечелилият борбата на избора е безсмъртния човек (нека живеем вечно и ще имаме достатъчно време да осмислим дали сме тръгнали в правилната посока). (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
(Цялото ревю е тук: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
Съвсем скоро се сблъсках челно с безкрайните и опасни катакомби на „Метро 2033“ (http://knijenpetar.blogspot.bg/2015/1...) и ми остана спомена за невероятната смелост на Глуховски да следва методично и търпеливо своите цели, с риск да досади на четящия или просто да потъне сам в някоя дупка, където да си каканиже колкото му душа иска, без да бъде смущаван от почитатели на писанията му. Е, цялото лутане из катакомбите се оказа доста сполучлива визитка на бъдещето, от която всеки би настръхнал, макар че аз по-скоро се забавлявах. Затова страшно се изненадах от „новото“ бъдеще на Глуховски – книга с мащаб на общочовешки социален експеримент и достатъчно сериозна, за да се препоти човек поне три пъти, преди да затвори последната страница.
„Бъдеще“ („Сиела“, 2015, с превод на Васил Велчев) се рови в дълбоко скритите инстинкти и желания на всеки от нас, не пренебрегвайки почти нищо – от семейните ценности и искрената любов, до безсмъртието и култивирането на една нетленна и вечна красота. Но в книгата на Глуховски тези две основни концепции в човешкото развитие са противопоставени до степен, че събирането им може да означава край на самото човечество. Можем да изберем само едната възможност: или семейството, или безсмъртието. Тази мрачна перспектива се гради на фона на безпрецедентното пренаселване на планетата и изчерпването на ресурсите. Само в Европа живеят колосалните 120 милиарда човека, повечето от които са дарени с безсмъртие по право, но за сметка на това губят възможността да имат истинско семейство. Глуховски е прагматичен и избира да ни въведе в реалност, където спечелилият борбата на избора е безсмъртния човек (нека живеем вечно и ще имаме достатъчно време да осмислим дали сме тръгнали в правилната посока). (Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.bg/2016/0...)
February 12, 2014
Outstanding dystopian SciFi. Angry and passionate. The main character Jan Nachtigal is what mankind represents in the oppressed condition. He is smart, resourceful, chauvinist, selfish and brutal. But he can give up everything for the woman he loves.
It's a Shakespearean drama set in the far future with a magnificent wham-bam finale.
Mankind may have created immortals and yet never changed in its essence.
It's a Shakespearean drama set in the far future with a magnificent wham-bam finale.
Mankind may have created immortals and yet never changed in its essence.
February 2, 2018
La de reflexiones que puedes hacer después de haber leído este libro, las situaciones que te planteas (poder ser inmortal, tener juventud eterna, etc.)
Futuro, futuro... Es precisamente lo que te hace pensar en el presente. En enfocarnos en lo que se vive hoy y no mañana. Es impresionante cómo nos aferramos a la vida, a querer ser eternos cuando en realidad somos efímeros, pasajeros...
Sin embargo lo sentí pesado, y muy largo para mi gusto. Se pudo resumir en 300-400 páginas.
Futuro, futuro... Es precisamente lo que te hace pensar en el presente. En enfocarnos en lo que se vive hoy y no mañana. Es impresionante cómo nos aferramos a la vida, a querer ser eternos cuando en realidad somos efímeros, pasajeros...
Sin embargo lo sentí pesado, y muy largo para mi gusto. Se pudo resumir en 300-400 páginas.
September 4, 2017
I haven’t read "Metro" yet so I can’t compare these books. But from my point of view, "Future" is an outstanding book in some way.
Of course, it was pretty difficult to read - with all its brutality, violence and the whole idea of immortal overpopulated Europe. Also there‘re some social questions in the story which relate to current problems of our society. These things together make the book even more terrifying and I have to agree with people who compare this story to Orwell‘s "1984".
What I really like about this book is the fact that there is no evil character. Of course, there’re good ones and bad ones but the evillest thing of the story is the Immortality itself. The Immortality which means you’ll stay young forever but sooner or later it will take your soul and you'll stop being human. The idea is awesome – mankind will live and have fun forever. But without our family, without children, without death – what are we going to live for?
The only thing I couldn’t stand was the rapid change of opinions of the main character. Actually, I like Jan Nachtigall as a "bad guy", a member of state police who destroys other people’s lives to protect Europe from absolute collapse. But when a particular woman character appears, all of the sudden he becomes naive and vulnerable, even after all those terrible things he had already gone through.. This is the reason why I didn’t like the main love story at first. But finally, I absolutely loved the ending. It maybe isn’t so epic as you expect. But Jan’s thoughts which are mentioned at the end of the story have so much power that you won’t be able to get them out of your head at least for a couple of days.
"Future" is a great dystopia. You’ll be super-depressed after reading the whole thing. But it’s definitely worth reading. Because the story has something that can destroy a part of you. And this destroyed part will give you another reason to live.
EDIT 2017:
One year passed. I've just read Metro 2033 and I have to say - Future really is an extraordinary book. I'm not saying Metro is worse (not at all!). I found out that Future is simply >different< in some way. I loved this book and hated it at the same time. Honestly, reading it was one big struggle for me. However, after some time, I realized that there are still some questions to think about, if it comes to Future. Thus, I change my opinion. Not "a couple of days", you won't be able to get this book out of your head for YEARS. It was soo difficult for me to get along with this story. However, it was DAMN worth it.
I'm adding the fifth star. Awesome book.
Of course, it was pretty difficult to read - with all its brutality, violence and the whole idea of immortal overpopulated Europe. Also there‘re some social questions in the story which relate to current problems of our society. These things together make the book even more terrifying and I have to agree with people who compare this story to Orwell‘s "1984".
What I really like about this book is the fact that there is no evil character. Of course, there’re good ones and bad ones but the evillest thing of the story is the Immortality itself. The Immortality which means you’ll stay young forever but sooner or later it will take your soul and you'll stop being human. The idea is awesome – mankind will live and have fun forever. But without our family, without children, without death – what are we going to live for?
The only thing I couldn’t stand was the rapid change of opinions of the main character. Actually, I like Jan Nachtigall as a "bad guy", a member of state police who destroys other people’s lives to protect Europe from absolute collapse. But when a particular woman character appears, all of the sudden he becomes naive and vulnerable, even after all those terrible things he had already gone through.. This is the reason why I didn’t like the main love story at first. But finally, I absolutely loved the ending. It maybe isn’t so epic as you expect. But Jan’s thoughts which are mentioned at the end of the story have so much power that you won’t be able to get them out of your head at least for a couple of days.
"Future" is a great dystopia. You’ll be super-depressed after reading the whole thing. But it’s definitely worth reading. Because the story has something that can destroy a part of you. And this destroyed part will give you another reason to live.
EDIT 2017:
One year passed. I've just read Metro 2033 and I have to say - Future really is an extraordinary book. I'm not saying Metro is worse (not at all!). I found out that Future is simply >different< in some way. I loved this book and hated it at the same time. Honestly, reading it was one big struggle for me. However, after some time, I realized that there are still some questions to think about, if it comes to Future. Thus, I change my opinion. Not "a couple of days", you won't be able to get this book out of your head for YEARS. It was soo difficult for me to get along with this story. However, it was DAMN worth it.
I'm adding the fifth star. Awesome book.
September 28, 2015
В бъдещето няма смърт, няма и нов живот: http://knigolandia.info/book-review/b...
Руснакът този път е поел в точно обратната посока от трилогията, с която е известен. След около пет века безсмъртието е постигнато, допълнено с вечна младост, както си е редно. Като следствие Европа се задушава със 120-милиардно население, което живее нагъчкано в гигантски кули, покрили целия континент и извисяващи се на километър-два над повърхността. Съществува маниакален контрол над раждаемостта – условието да имаш дете е да се откажеш от безсмъртието и да бъдеш инжектиран със серум за ускорено стареене, който за десетина години те свършва. Векове пропаганда са превърнали това да имаш наследник и/или да си стар в нещо укоримо, неразбираемо, егоистично и зло по своята същност – младите са изолирани в приюти, старите доизживяват малкото си дни в нива, до които никой не ходи. Имаш всичко тук, сега, наготово – или поне в Европа е така.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/b...
Руснакът този път е поел в точно обратната посока от трилогията, с която е известен. След около пет века безсмъртието е постигнато, допълнено с вечна младост, както си е редно. Като следствие Европа се задушава със 120-милиардно население, което живее нагъчкано в гигантски кули, покрили целия континент и извисяващи се на километър-два над повърхността. Съществува маниакален контрол над раждаемостта – условието да имаш дете е да се откажеш от безсмъртието и да бъдеш инжектиран със серум за ускорено стареене, който за десетина години те свършва. Векове пропаганда са превърнали това да имаш наследник и/или да си стар в нещо укоримо, неразбираемо, егоистично и зло по своята същност – младите са изолирани в приюти, старите доизживяват малкото си дни в нива, до които никой не ходи. Имаш всичко тук, сега, наготово – или поне в Европа е така.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/b...
June 8, 2021
История – 8/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 6/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 8/10
Стил на писане (За жанра) – 9/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 9/10
Теми за размисъл – 9/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Има едни излишни 100 страници, без които книгата щеше да стане перфектна.
Идея – 9/10
Изпълнение – 6/10
Интрига/Темпо – 6/10
Герои – 8/10
Стил на писане (За жанра) – 9/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 9/10
Теми за размисъл – 9/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 8/10
Има едни излишни 100 страници, без които книгата щеше да стане перфектна.
June 2, 2016
Despite my rating it's not a bad book. I didn't loose my head over it and it made me think quite a lot, but still, I expected something more. And I liked Metro 2033 series way more.
Smells Like Orwell's Spirit (or Arm Pits)
For me, this book is very similar to G.Orwell's 1984. It's sad, angry, melancholic. They both have this antagonist vs. protagonist (where the protagonist also IS the antagonist), man vs. the system topics, themes. In both books the government is the all-seeing and hearing Big Brother who wants to control everyone. If you are not with the System, you are out.
This book has a lot to offer. It also tackles family, damaged people, love, the dangers of living forever, struggles for power, rich/poor relationships. I also thing this book is also about impossible - in order to break everything, you have to sacrifice yourself.
I even expected the ending to be Orwellesque, but I was wrong. Even if, the ending was disappointing - it was too easy guessable if you read carefully and get all the hints.
Violence, violence everywhere
It's an angry, violent book. It made me feel uneasy, put some stones on my heart and mind. It's like a feverish dream - bright, burning, but also sad and deeply touching. I think some of the violence portrayed in the book was unnecessary - the main character sometimes just hits people who are a simple "background" without no particular reason from the author. Yeah, I get the fact that the main character is an uncaring asshole, but if he just punches everyone on the way home just out of the thin air it just looks and feels meh.
This book goes deep. To reader's mind, heart, muscles. Almost like it tries to overmaster you. It shows the picture of the world that is quite believable. It's "what if" book. Yet it made me wonder why most of the writers picture the future so dark. I am not an optimist, but I really hope the people of the future will manage. Somehow. Without pills, depression, monsters, alien attacks and etc.
Oh My Character
I don't know how I feel about main character. I don't hate him, but I dislike him. I know, that was authors intention, but with the all sad stories, backgrounds and unhappiness going on, I lost him. The theme of family is quite important in this book - at least fatherhood. The fact that only a child made him change (yeah, kids are the reason of life, yadadadada...) was a little... Fake? Seen before? Expected? Some of the drama was easily guessable. Some of the characters seemed based on stereotypes (Indians - happy and friendly, Pakistani - angry, Europeans - wealthy and etc.) Also, some of the other character's actions seemed weird and cray-cray. I was unable to connect actions with the reasons.
Smells Like Orwell's Spirit (or Arm Pits)
For me, this book is very similar to G.Orwell's 1984. It's sad, angry, melancholic. They both have this antagonist vs. protagonist (where the protagonist also IS the antagonist), man vs. the system topics, themes. In both books the government is the all-seeing and hearing Big Brother who wants to control everyone. If you are not with the System, you are out.
This book has a lot to offer. It also tackles family, damaged people, love, the dangers of living forever, struggles for power, rich/poor relationships. I also thing this book is also about impossible - in order to break everything, you have to sacrifice yourself.
I even expected the ending to be Orwellesque, but I was wrong. Even if, the ending was disappointing - it was too easy guessable if you read carefully and get all the hints.
Violence, violence everywhere
It's an angry, violent book. It made me feel uneasy, put some stones on my heart and mind. It's like a feverish dream - bright, burning, but also sad and deeply touching. I think some of the violence portrayed in the book was unnecessary - the main character sometimes just hits people who are a simple "background" without no particular reason from the author. Yeah, I get the fact that the main character is an uncaring asshole, but if he just punches everyone on the way home just out of the thin air it just looks and feels meh.
This book goes deep. To reader's mind, heart, muscles. Almost like it tries to overmaster you. It shows the picture of the world that is quite believable. It's "what if" book. Yet it made me wonder why most of the writers picture the future so dark. I am not an optimist, but I really hope the people of the future will manage. Somehow. Without pills, depression, monsters, alien attacks and etc.
Oh My Character
I don't know how I feel about main character. I don't hate him, but I dislike him. I know, that was authors intention, but with the all sad stories, backgrounds and unhappiness going on, I lost him. The theme of family is quite important in this book - at least fatherhood. The fact that only a child made him change (yeah, kids are the reason of life, yadadadada...) was a little... Fake? Seen before? Expected? Some of the drama was easily guessable. Some of the characters seemed based on stereotypes (Indians - happy and friendly, Pakistani - angry, Europeans - wealthy and etc.) Also, some of the other character's actions seemed weird and cray-cray. I was unable to connect actions with the reasons.
April 26, 2021
This was one of the worst books I have ever hate-read.
The plot was nonsense, the author forgot there is science in sci-fi, and nothing new was discussed.
There is rampant useless violence, homophobia racism, xenophobia, and sexism.
Some of my favourite gems in this book are:
1. Mansplaining the way one should travel through a crowd.
2. "Not like anyone else" character being an alcoholic pesimisst.
3. Describing women's movement as " the breasts floated away"
4. Imagining sexually assaulting the women from the ad, claiming he knows she liked it. (The actual ad, not the woman paying it - hard to explain, the character was ridiculous)
5. The regulation that controls the number of people on Earth is called the Choice bill. - Pretty petty comment on the pro-choice movement. >.<
Honestly, fuck this book, fuck the author, nothing made sense, the ideas kept being repeated so you could skim like 50 pages and still understand a story.
The plot was nonsense, the author forgot there is science in sci-fi, and nothing new was discussed.
There is rampant useless violence, homophobia racism, xenophobia, and sexism.
Some of my favourite gems in this book are:
1. Mansplaining the way one should travel through a crowd.
2. "Not like anyone else" character being an alcoholic pesimisst.
3. Describing women's movement as " the breasts floated away"
4. Imagining sexually assaulting the women from the ad, claiming he knows she liked it. (The actual ad, not the woman paying it - hard to explain, the character was ridiculous)
5. The regulation that controls the number of people on Earth is called the Choice bill. - Pretty petty comment on the pro-choice movement. >.<
Honestly, fuck this book, fuck the author, nothing made sense, the ideas kept being repeated so you could skim like 50 pages and still understand a story.
December 31, 2016
Жила-была в далекой стране Британии журналистка Gemma Malley. Будучи дамой современной, она следила за новостями и не могла не отметить увеличение сообщений о прорывах в медицине, что, в свою очередь, наводило на мысли о скорой победе человека над старением. Будучи также человеком творческим, Джемма изложила свое видение будущего в антиутопичной трилогии для читателей старшего школьного возраста: The Declaration, The Resistance и The Legacy. Книги выходили одна за другой в период с 2008 по 2011 включительно, и так и не были переведены на русский язык. Но, казалось бы, при чем тут Лужков?
В своих книгах Ms Malley рисует мир не очень отдаленного будущего (всего-то начало XXII века), в котором люди не умирают, потому что в Британии придумали пилюли для обновления тканей, которые позволяют оставаться вечно молодыми. В этом мире детям не рады, и поэтому существует специальный военизированный корпус Ловцов (the Catchers), которые отлавливают нелегальных детей и ссылают их в интернаты, где их психологически ломают, учат ненависти к родителям, покорности Легальным жителям и, конечно, всяким полезным вещам типа стирки-уборки-ремонта. Ах да, еще детям часто напоминают о том, что это Британия - такая гуманная европейская страна, где им находят приме��ение и содержат, а в каком-нибудь Китае их бы еще при рождении ликвидировали. У родителей есть две возможности легализовать ребенка: они либо должны в 16 лет, когда им предлагают подписать Декларацию, отказаться от нее и от пилюль жизни, либо кто-то из них должен умереть, чтобы освободить вакансию Легального жителя, которая достанется ребенку. Интернатские дети, так называемые Излишки (the Surpluses) мечтают выбраться из своего круглосуточно охранямого периметра, где даже в окно нельзя выглянуть. Однако снаружи в итоге тоже оказыватся не очень: из-за перенаселения введены квоты на еду, электроэнергию, бензин и прочая, даже дома начали строить с низкими потолками, чтобы уменьшить пространство для отопления. Повсюду на улицах висят билборды с социальной рекламой в духе: "Незаконные дети и эмигранты воруют наши ресурсы". Жители других стран, куда Британия поставляет таблетки жизни, постоянно нападают на Соединенное Королвство в попытках заставить их снизить цену, потому что не все могут их себе позволить. Ну и, конечно, есть Подполье, которое борется со всем этим безобразием.
А теперь найдите 10 отличий от мира, который в 2013-м году показал нам Глуховский. Нет, отличия, конечно, есть. У Глуховского действия происходят в более отдаленном будущем, главный герой - взрослый мужик, а не девочка-прислуга, в "Будущем" много мата, секса и жестокости, которые нужны исключительно разве что чтобы шокировать почтенную публику. Однако основные принципы организации мира и все моральные аспекты, поднимающиеся в этой книге, и за которые роман называют "лучшей книгой столетия" (хотя столетие как бы только началось) - все эти вещи уже были озвученны Ms Malley в ее трилогии, разве что ей для этого не потребовалось никого потрошить, насиловать и материть. Однако в какой-то момент в современной литературе стало популярно насилие и сквернословие, без этого книга почему-то уже не считается достаточно серьезной. Рецепт современного бестселлера российского производства? Возьмите чужую идею, про которую в нашей стране вроде бы еще никто не писал, слегка перекроите так, чтобы инструменты определения плагиата не нашли более 60% совпадений, добавьте немного извращений и голых тел, вперемежку с глубокими философскими сентенциями о круге жизни (которые вы позаимствовали вместе с идеей) и, конечно, пригоршню волшебных слов типа "олигарх". И вуаля: вы - серьезный писатель, а ваш роман - "жесткий, но честный".
Восторженные отзывы, конечно, понять можно: тема вечной жизни сейчас и правда маячит на горизонте, поэтому такие истории интересны. Однако читать Глуховского было очень сложно: по сути, у него получилось "крошево" типа тех, которыми наслаждался главный герой в интернате, на фоне его постоянного нытья, рефлексии и недовольства. Размышления о смысле и последствиях вечной жизни в тех эпизодах, где идея была позаимствована, были еще ничего (они, правда, почти дословно были взяты из трилогии); но там, где Глуховский пытался проявить самостоятельность, это было... слабовато. Биолог, который считал, что, перекроив ДНК, люди ампутируют себе души? Ну право сло��о. Из положительного могу назвать разве что продуманность мира "Будущего", хотя постоянные отсылки к нашей современности (типа "растиражированный портрет Че Гевары") смущали изрядно: неужели за 500 лет человечество не создало новых мемов, когда их только за последнее десятилетие появились сотни.
В общем, на мой взгляд, "Будущее" - очень средненький фантастический боевик с претензией на оригинальность. Почитать его, конечно, можно, но ожидать какого-то ломающего шаблоны эффекта не стоит.
В своих книгах Ms Malley рисует мир не очень отдаленного будущего (всего-то начало XXII века), в котором люди не умирают, потому что в Британии придумали пилюли для обновления тканей, которые позволяют оставаться вечно молодыми. В этом мире детям не рады, и поэтому существует специальный военизированный корпус Ловцов (the Catchers), которые отлавливают нелегальных детей и ссылают их в интернаты, где их психологически ломают, учат ненависти к родителям, покорности Легальным жителям и, конечно, всяким полезным вещам типа стирки-уборки-ремонта. Ах да, еще детям часто напоминают о том, что это Британия - такая гуманная европейская страна, где им находят приме��ение и содержат, а в каком-нибудь Китае их бы еще при рождении ликвидировали. У родителей есть две возможности легализовать ребенка: они либо должны в 16 лет, когда им предлагают подписать Декларацию, отказаться от нее и от пилюль жизни, либо кто-то из них должен умереть, чтобы освободить вакансию Легального жителя, которая достанется ребенку. Интернатские дети, так называемые Излишки (the Surpluses) мечтают выбраться из своего круглосуточно охранямого периметра, где даже в окно нельзя выглянуть. Однако снаружи в итоге тоже оказыватся не очень: из-за перенаселения введены квоты на еду, электроэнергию, бензин и прочая, даже дома начали строить с низкими потолками, чтобы уменьшить пространство для отопления. Повсюду на улицах висят билборды с социальной рекламой в духе: "Незаконные дети и эмигранты воруют наши ресурсы". Жители других стран, куда Британия поставляет таблетки жизни, постоянно нападают на Соединенное Королвство в попытках заставить их снизить цену, потому что не все могут их себе позволить. Ну и, конечно, есть Подполье, которое борется со всем этим безобразием.
А теперь найдите 10 отличий от мира, который в 2013-м году показал нам Глуховский. Нет, отличия, конечно, есть. У Глуховского действия происходят в более отдаленном будущем, главный герой - взрослый мужик, а не девочка-прислуга, в "Будущем" много мата, секса и жестокости, которые нужны исключительно разве что чтобы шокировать почтенную публику. Однако основные принципы организации мира и все моральные аспекты, поднимающиеся в этой книге, и за которые роман называют "лучшей книгой столетия" (хотя столетие как бы только началось) - все эти вещи уже были озвученны Ms Malley в ее трилогии, разве что ей для этого не потребовалось никого потрошить, насиловать и материть. Однако в какой-то момент в современной литературе стало популярно насилие и сквернословие, без этого книга почему-то уже не считается достаточно серьезной. Рецепт современного бестселлера российского производства? Возьмите чужую идею, про которую в нашей стране вроде бы еще никто не писал, слегка перекроите так, чтобы инструменты определения плагиата не нашли более 60% совпадений, добавьте немного извращений и голых тел, вперемежку с глубокими философскими сентенциями о круге жизни (которые вы позаимствовали вместе с идеей) и, конечно, пригоршню волшебных слов типа "олигарх". И вуаля: вы - серьезный писатель, а ваш роман - "жесткий, но честный".
Восторженные отзывы, конечно, понять можно: тема вечной жизни сейчас и правда маячит на горизонте, поэтому такие истории интересны. Однако читать Глуховского было очень сложно: по сути, у него получилось "крошево" типа тех, которыми наслаждался главный герой в интернате, на фоне его постоянного нытья, рефлексии и недовольства. Размышления о смысле и последствиях вечной жизни в тех эпизодах, где идея была позаимствована, были еще ничего (они, правда, почти дословно были взяты из трилогии); но там, где Глуховский пытался проявить самостоятельность, это было... слабовато. Биолог, который считал, что, перекроив ДНК, люди ампутируют себе души? Ну право сло��о. Из положительного могу назвать разве что продуманность мира "Будущего", хотя постоянные отсылки к нашей современности (типа "растиражированный портрет Че Гевары") смущали изрядно: неужели за 500 лет человечество не создало новых мемов, когда их только за последнее десятилетие появились сотни.
В общем, на мой взгляд, "Будущее" - очень средненький фантастический боевик с претензией на оригинальность. Почитать его, конечно, можно, но ожидать какого-то ломающего шаблоны эффекта не стоит.
May 12, 2017
DNFed at page 160 of 630 (25%).
1.5 star
Earlier this year I read Metro 2033 and I fell in love. I adored everything about this book. The plot, the world building, the characters, the writing style... So as soon as I saw that there's another book by Dmitry Glukhovsky, I ran to the library, positively shiting myself with glee. Good that I did, because I almost bought it.
I don't DNF books often, usually only if I can't bring myself to read another word, even if someone paid me. It's not that with this one, I think I COULD continue, it's just that reading this book feels more like a torture with no end in sight. If someone told me its get's a milion times better, maybe i'd pick it up again someday. But as of now, I'm not going to waste my time on something this infuriating.
On the back of the book it's written that Metro 2033 was written by a boy, FUTU.RE was written by a man. If being a man means inserting rape, sex scenes, sexism and homophobia every five pages, then I think I'll pass. I mostly skimmed through the most graphic scenes, but they kept and kept reapearing. The main character kept objectifying every woman he met. He kept calling them sluts and whores. He kept being shitty towards gay men he met (even though it was said homosexuality was pretty normalised by then). I skimmed through the rest of the book, hoping he'd redeem himself at some point. I understand he had a reason to feel homophobic, I really do. But I thought he'd become an overal better person by the end of the book. And what do I find? By the page 500 something he still calls women sluts and still assumes every gay man is a prostitute! I know the author is russian, but come on. And he had guts to talk about Oscar Wilde at the beginning. He even had guts to call one of the characters after a character from The Picture of Dorian Gray. But still, I tried to continue. But then I saw the metaphore he used, comparing chapels on hills to pierced nipples on a woman's breast. And I threw this garbage across the room. I'm sorry, but I'm furious. This is one of the most offensive pieces of writing I've ever seen.
I liked the first chapter, the premise was amazing, but then it all went to shit. I'm giving this back to the library as soon as I can, because I don't want to look at it. Half a star because of really good world building.
1.5 star
Earlier this year I read Metro 2033 and I fell in love. I adored everything about this book. The plot, the world building, the characters, the writing style... So as soon as I saw that there's another book by Dmitry Glukhovsky, I ran to the library, positively shiting myself with glee. Good that I did, because I almost bought it.
I don't DNF books often, usually only if I can't bring myself to read another word, even if someone paid me. It's not that with this one, I think I COULD continue, it's just that reading this book feels more like a torture with no end in sight. If someone told me its get's a milion times better, maybe i'd pick it up again someday. But as of now, I'm not going to waste my time on something this infuriating.
On the back of the book it's written that Metro 2033 was written by a boy, FUTU.RE was written by a man. If being a man means inserting rape, sex scenes, sexism and homophobia every five pages, then I think I'll pass. I mostly skimmed through the most graphic scenes, but they kept and kept reapearing. The main character kept objectifying every woman he met. He kept calling them sluts and whores. He kept being shitty towards gay men he met (even though it was said homosexuality was pretty normalised by then). I skimmed through the rest of the book, hoping he'd redeem himself at some point. I understand he had a reason to feel homophobic, I really do. But I thought he'd become an overal better person by the end of the book. And what do I find? By the page 500 something he still calls women sluts and still assumes every gay man is a prostitute! I know the author is russian, but come on. And he had guts to talk about Oscar Wilde at the beginning. He even had guts to call one of the characters after a character from The Picture of Dorian Gray. But still, I tried to continue. But then I saw the metaphore he used, comparing chapels on hills to pierced nipples on a woman's breast. And I threw this garbage across the room. I'm sorry, but I'm furious. This is one of the most offensive pieces of writing I've ever seen.
I liked the first chapter, the premise was amazing, but then it all went to shit. I'm giving this back to the library as soon as I can, because I don't want to look at it. Half a star because of really good world building.
January 9, 2023
"Who came up with the idea that telling the truth is easy? That's already a lie."
(Кой го е измислил, че е лесно да се говори истината? Това вече е лъжа.)
Gripping. Provocative. Unapologetic.
When I was younger, I used to read dystopian novels for entertainment purposes, I enjoyed imagining having to face the craziness of a made-up world, and felt thankful that this is not the world we live in. Nowadays, I read them with less enjoyment, realizing that these novels are not so much a warning about what could happen, merely a slightly exaggerated version of our immediate reality..
Under the thin layer of fictional immortality, with brutally unapologetic writing Glukhovsky has described the dying morals of our society, the economic, societal, and ecological problems we are already facing, our infuriating prejudice, fears, and unwillingness to take responsibility for our actions.
The plot contains physical and verbal abuse, rape, torture, political incorrectness in all shapes and sizes, so it is probably not recommendable for the faint hearted. But it is a book with an original story, vivid images, meaningful messages, not to mention the amazing world building, all spiced up with possibly questionable humour, so I am very content that this was my first read of the year.
"Детето, както се оказва, се състои от теб - колкото повече от себе си му даваш, толкова по-скъпо ти е."
"Щастлив е онзи, за когото всичко решават другите - той няма за какво да се изповядва."
(Кой го е измислил, че е лесно да се говори истината? Това вече е лъжа.)
Gripping. Provocative. Unapologetic.
When I was younger, I used to read dystopian novels for entertainment purposes, I enjoyed imagining having to face the craziness of a made-up world, and felt thankful that this is not the world we live in. Nowadays, I read them with less enjoyment, realizing that these novels are not so much a warning about what could happen, merely a slightly exaggerated version of our immediate reality..
Under the thin layer of fictional immortality, with brutally unapologetic writing Glukhovsky has described the dying morals of our society, the economic, societal, and ecological problems we are already facing, our infuriating prejudice, fears, and unwillingness to take responsibility for our actions.
The plot contains physical and verbal abuse, rape, torture, political incorrectness in all shapes and sizes, so it is probably not recommendable for the faint hearted. But it is a book with an original story, vivid images, meaningful messages, not to mention the amazing world building, all spiced up with possibly questionable humour, so I am very content that this was my first read of the year.
"Детето, както се оказва, се състои от теб - колкото повече от себе си му даваш, толкова по-скъпо ти е."
"Щастлив е онзи, за когото всичко решават другите - той няма за какво да се изповядва."
March 26, 2019
Ateitis, kurioje nėra mirties, ligų, visi jauni ir gražūs. Atrodo, jog viskas tobula, visi to laukiam. Tačiau visada yra tamsioji pusė. Pasaulis perkimštas gyvybių, už viską reikia mokėti, viskas ribota. Žmogiškumas kažkur dingęs. Belikęs tik gražus žmogaus fasadas, kaukės. Tai tamsi knyga, kurioje pilna smurto, nepagarbos, išsigimimo, prievartos. Tačiau be šito ir klausimų: nemirtingumas - tai sielos nebuvimas? savo gyvybė svarbesnė nei giminės pratęsimas? vidinis išsigimimas toleruojamas? Ir daug daugiau. Skaitai ir jauti visą emocijų vaivorykštę - nuo susižavėjimo naujovėmis, iki šleikštulio, pykčio, sukrėtimo. Įsirašau knygą į vieną geriausių bei mėgstamiausių.
January 10, 2023
Гениална творба. Доста хора ми казаха, че няма да се разочаровам, ако я прочета и се оказаха прави и хора със съзнания, които умеят да виждат бъдещи класически творби. Според мен "Бъдеще" ще си остане книга във времето. Малко творби успяват да ме накарат, след като ги прочета, да стоя и да се взирам в една точка, докато в същото време мозъка ми се опитва да преработи емоциите от прочетеното. Глуховски и творбата му успяха да го направят с мен. Не мога да опиша чувството, което се породи в мен, но рядко краят на една книга може да ускори сърцебиенето ми!
October 5, 2016
-Para algunos, el desenfoque permite disimular las imperfecciones.-
Género. Ciencia ficción.
Lo que nos cuenta. La ciencia permite que, en el siglo XXV, la inmortalidad sea posible; pero no todos los países ni todas las personas del mundo tienen acceso a ese derecho ya que los recursos son finitos. Europa Unida es una gigantesca metrópolis superpoblada que llega hasta los cielos y en la que, para tener hijos, hay que renunciar al derecho a vivir para siempre. Pero hay facciones que, terroristas para unos y políticos en la clandestinidad para otros, luchan por cambiar las cosas. Yan es un miembro de La Falange, organización que castiga a los que violan la ley inyectándoles la vejez, al que un influyente senador ofrece un salto en la organización, más poder y más privilegios si termina con una de esas personas que lucha por los cambios en una actuación más allá de lo que las leyes le permiten.
¿Quiere saber más de este libro, sin spoilers? Visite:
http://librosdeolethros.blogspot.com/...
Género. Ciencia ficción.
Lo que nos cuenta. La ciencia permite que, en el siglo XXV, la inmortalidad sea posible; pero no todos los países ni todas las personas del mundo tienen acceso a ese derecho ya que los recursos son finitos. Europa Unida es una gigantesca metrópolis superpoblada que llega hasta los cielos y en la que, para tener hijos, hay que renunciar al derecho a vivir para siempre. Pero hay facciones que, terroristas para unos y políticos en la clandestinidad para otros, luchan por cambiar las cosas. Yan es un miembro de La Falange, organización que castiga a los que violan la ley inyectándoles la vejez, al que un influyente senador ofrece un salto en la organización, más poder y más privilegios si termina con una de esas personas que lucha por los cambios en una actuación más allá de lo que las leyes le permiten.
¿Quiere saber más de este libro, sin spoilers? Visite:
http://librosdeolethros.blogspot.com/...
September 4, 2022
Харесвам антиутопии...много!
Обожавам Оруел и неговата 1984. Хареса ми факта, че имаше препратки към него, напомни ми и за трилогията на Нийл Шустърман - Косачи, но нещо в Бъдеще - то на Глуховски не ми достигаше. Все същите проблеми в този жанр книги - злоупотребяване с властта и борбата против това, което се опитват д�� налагат...Определено имах огромни очаквания за книгата, но, уви...На моменти даже ми беше леко скучна...
Като махнем антиутопичността се оказва просто една история за момче, което спасява момиче и двамата започват да бягат от "лошите"...да се опитват да живеят по своя си начин...
Този изкуствен, студен стъклен свят с тези кули на моменти ми идваха в повече. Тези раздробители също...канибализъм...?
Тук ядат скакалци а в Метро 2033 - плъхове...
Сякаш Бъдеще е много по-ужасяваща и от 1984...
...никаква надежда за човечеството...
Обожавам Оруел и неговата 1984. Хареса ми факта, че имаше препратки към него, напомни ми и за трилогията на Нийл Шустърман - Косачи, но нещо в Бъдеще - то на Глуховски не ми достигаше. Все същите проблеми в този жанр книги - злоупотребяване с властта и борбата против това, което се опитват д�� налагат...Определено имах огромни очаквания за книгата, но, уви...На моменти даже ми беше леко скучна...
Като махнем антиутопичността се оказва просто една история за момче, което спасява момиче и двамата започват да бягат от "лошите"...да се опитват да живеят по своя си начин...
Този изкуствен, студен стъклен свят с тези кули на моменти ми идваха в повече. Тези раздробители също...канибализъм...?
Тук ядат скакалци а в Метро 2033 - плъхове...
Сякаш Бъдеще е много по-ужасяваща и от 1984...
...никаква надежда за човечеството...
April 12, 2019
Najskôr som sa cez to nevedela prehrýzť a aj som ľutovala, že som do knihy investovala. No prišlo jedno skúškové a všetko bolo zaujímavejšie ako učenie sa. Vďaka tomu som sa touto knihou prelúskala do konca. A dobre som spravila, lebo sa stala jednou z mojich najobľúbenjších. Mnoho z nás túži po tom, že bude žiť večne, no bolo by to skutočne dobré? Glukhovsky ukazuje bezútešný život, v ktorom sa ľudstvo prestalo hýbať dopredu, lebo už má všetko. Kde je každý nový život trestaný, keďže preľudnenie je také enormné, že ľudia žijú vo výškových budovách postavených na troskách starého sveta. A hlavne je to o Európe.
August 6, 2024
No moi mili państwo! Książka złoto. Wielopoziomowi bohaterowie, retrospekcje, akcja, problemy moralne, wątek miłosny i mały twist na końcu. Brutalna, soczyście napisana, symboliczna. Poznajemy bohaterów przez całą książkę po kawałku, dlatego ich motywy działania są nam odsłaniane wraz z fabułą. Pióro pana Glukhowskiego przypadło mi do gustu w serii Metro. Ale widzę że autor cały czas się rozwija.
May 10, 2020
Skracanie mojej opinii o FUTU.RE do notatki tutaj całkowicie odbierze jej sens — mam tyle sprzecznych ze sobą opinii, że tylko jak nagram coś na kanał to się podzielę czemu 4/5
January 6, 2018
estupendo, realmente estupendo. Dmitry Glukhovsky me supo sorprender gratamente.
Pensemos en esto: ¿a quién no le gustaría en algún momento ser inmortal? poder controlar tu vida, permanecer siempre joven, sentirte dios? a cualquiera, ¿no es así? Debo confesar que hasta yo me lo llegué a plantear, dije que podría ser maravilloso. pues este libro te lo cuentta, te mete en esa sociedad.
Nos trasladamos al Siglo XXV, donde gracias al agua viva y a los avances, todos pueden ser inmortales, pero no cuando quieres tener descendencia, pues uno de los padres debe ser sacrificado, inyectado para envejecer y morir dentro de diez años.
Puedo contra muchas cosas de la trama, pero no tiene caso, está en la sinopsis, sólo quería dar una introducción pequeña.
Confieso que iba a bajar el libro a 3.5 estrellas, el protagonista había en ocasiones que me caía de la patada y no entendía por qué se comportaba en ocasiones como una bestia, sin mencionar que a veces no entendía qué me quería decir con tanta cosa, sobre todo los primeros capítulos. pero lo vale chicos. hay que dejarse llevar e irse metiendo poco a poco en la historia, todo se va perfilando. Comprendemos los sentimientos del protagonista, y aunque en el libro es él quien se encarga de narrarnos todo, notamos que la prosa es compleja y muy bien elaborada, no se trata de una narración cansina y monótona, pues tiene mucho lenguaje y se equilibra entre descripciones, pensamientos, sensaciones, acciones, diálogos... y sobre todo, que él empieza a cuestionarse muchas cosas mientras trata de cumplir la misión como uno de los principales miembros del cuerpo de la falange. el final me conmovió mucho, pero sobre todo me encantó ya que fue aquí donde llegan a unas reflexiones muy acertadas en cuanto al sistema de vida del Homo Ultimus.
*spoilers a partir de aquí con las siguientes citas):
Y [esta:
Pensemos en esto: ¿a quién no le gustaría en algún momento ser inmortal? poder controlar tu vida, permanecer siempre joven, sentirte dios? a cualquiera, ¿no es así? Debo confesar que hasta yo me lo llegué a plantear, dije que podría ser maravilloso. pues este libro te lo cuentta, te mete en esa sociedad.
Nos trasladamos al Siglo XXV, donde gracias al agua viva y a los avances, todos pueden ser inmortales, pero no cuando quieres tener descendencia, pues uno de los padres debe ser sacrificado, inyectado para envejecer y morir dentro de diez años.
Puedo contra muchas cosas de la trama, pero no tiene caso, está en la sinopsis, sólo quería dar una introducción pequeña.
Confieso que iba a bajar el libro a 3.5 estrellas, el protagonista había en ocasiones que me caía de la patada y no entendía por qué se comportaba en ocasiones como una bestia, sin mencionar que a veces no entendía qué me quería decir con tanta cosa, sobre todo los primeros capítulos. pero lo vale chicos. hay que dejarse llevar e irse metiendo poco a poco en la historia, todo se va perfilando. Comprendemos los sentimientos del protagonista, y aunque en el libro es él quien se encarga de narrarnos todo, notamos que la prosa es compleja y muy bien elaborada, no se trata de una narración cansina y monótona, pues tiene mucho lenguaje y se equilibra entre descripciones, pensamientos, sensaciones, acciones, diálogos... y sobre todo, que él empieza a cuestionarse muchas cosas mientras trata de cumplir la misión como uno de los principales miembros del cuerpo de la falange. el final me conmovió mucho, pero sobre todo me encantó ya que fue aquí donde llegan a unas reflexiones muy acertadas en cuanto al sistema de vida del Homo Ultimus.
*spoilers a partir de aquí con las siguientes citas):
—Tienes miedo. Te da miedo la vejez, te da miedo la muerte. No eres más que un cachorro, un cachorro estúpido. —Beatrice sonríe, los labios le tiemblan—. No le tengas miedo. La veo desde aquí. Está a dos pasos. No es tan terrible.
Abajo se oye un leve ruido; debe de ser Olaf, cuyo cerebro se está reiniciando después de casi desnucarlo.
—Se lo he dicho a él y te lo digo a ti: ¡necesitamos la muerte! ¡No debemos vivir eternamente! ¡No nos hicieron así! Somos demasiado necios para ser eternos. Demasiado egoístas. Demasiado engreídos. No estamos preparados para vivir para siempre. Necesitamos la muerte, Jacob. No sabemos vivir sin ella.
Y [esta:
Me gustaría pensar que soy una herramienta en las manos de madera, las manos del que entiende: la humanidad se ha perdido. Necesitamos que alguien nos despierte, que nos baje los humos, que nos recuerde quiénes somos y de dónde venimos.
November 19, 2015
От къде да започна?.. Може би с това, че първите няколко стотин страници прочетох докато бях в треска с температура и това превърна преживяването в нещо наистина много лично? Че заспивах и се събуждах в ледени и горещи вълни и... четях? Истината е, че не яз четях книгата, а тя ме разлистваше и откриваше в мен кътчета, които отдавна бях забравил, рани, които се оказаха все още незаздравели, струни, които зазвучаха в кресчендо. Много личен роман. Може би не е за всеки, но в мен отекна в дълбока хармония.
Антиутопия от най-висш стил! И с толкова много човещина в нея! И толкова мрак и толкова демони и бесове. На моменти ми напомняше на Достоевски, на моменти на Стайнбек; и всичко беше вътре, натъпкано, накъсано, задъхано, болезнено, отчаяно, беснеещо, безсилно и по човешки наранимо....
Не мога да повярвам, че масово сравняват книгата с Метро 2033 и я откриват за по-слаба. За мен тя е венецът на творчеството на Глуховски до момента.
Сюжетът е разкъсан в две времеви линии, които се преплитат, допълват, осмислят и мотивират за всяка следваща стъпка, за всеки следващ удар на сърцето, за всяко следващо вдишване.
В романа има гняв, болка, страст, омраза, любов и... надежда? Онази жестока, непонятна, необяснима, непрежалима, отчаяна и невъзможна надежда, която прави хората... Хора.
Дори няма да се опитвам да описвам за какво става дума в книгата. То е важно, но не може да предаде усещането, с което те оставя тя на финала си. Занемял пред необятността на мащабите (така свърши и Хиперион) - изтръгва дъха от гърдите ти стисва ги в юмрук и те оставя бездиханен да се взираш невярващ в безкрая.
Обратите са много, екшъна е почти постоянен и всеки ред, всяка страница хапе и иска още - от вниманието ти, от мислите ти, от времето ти, от разума и душата ти.
Мислех си, че Timshel е най-великият финал на книга някога. И още го мисля. Но финалът на Бълдеще се нарежда точно след него.....
Антиутопия от най-висш стил! И с толкова много човещина в нея! И толкова мрак и толкова демони и бесове. На моменти ми напомняше на Достоевски, на моменти на Стайнбек; и всичко беше вътре, натъпкано, накъсано, задъхано, болезнено, отчаяно, беснеещо, безсилно и по човешки наранимо....
Не мога да повярвам, че масово сравняват книгата с Метро 2033 и я откриват за по-слаба. За мен тя е венецът на творчеството на Глуховски до момента.
Сюжетът е разкъсан в две времеви линии, които се преплитат, допълват, осмислят и мотивират за всяка следваща стъпка, за всеки следващ удар на сърцето, за всяко следващо вдишване.
В романа има гняв, болка, страст, омраза, любов и... надежда? Онази жестока, непонятна, необяснима, непрежалима, отчаяна и невъзможна надежда, която прави хората... Хора.
Дори няма да се опитвам да описвам за какво става дума в книгата. То е важно, но не може да предаде усещането, с което те оставя тя на финала си. Занемял пред необятността на мащабите (така свърши и Хиперион) - изтръгва дъха от гърдите ти стисва ги в юмрук и те оставя бездиханен да се взираш невярващ в безкрая.
Обратите са много, екшъна е почти постоянен и всеки ред, всяка страница хапе и иска още - от вниманието ти, от мислите ти, от времето ти, от разума и душата ти.
Мислех си, че Timshel е най-великият финал на книга някога. И още го мисля. Но финалът на Бълдеще се нарежда точно след него.....
July 29, 2018
Mano vertinimas, jei tingi skaityti toliau: 9.8/10.
Rašymo stilius: 10/10. Puiki atmosfera, puikiai sukurtos ir perduotos emocijos. Skaitymo metu jaučiau ir pyktį, ir liūdesį, ir tikrą baimę bei jaudulį dėl knygos veikėjų.
Skaitymo lengvumas: 9/10. Šią knygą man buvo taip lengva skaityti, kad pusę jos (nuo vidurio iki galo), apie 100 psl., pabaigiau per vieną naktį. Pamiršęs miegoti. Tiesa – knygos pabaiga buvo pernelyg staigi.
Spausdintos knygos kokybė: 10/10. Viršelis ir lapai – labai malonūs liesti, knyga lengva, parinktas įskaitomas šriftas. Čia jau buvo išties gerai!
Pilna apžvalga: http://uzrasai.debesyla.lt/dimitry-gl... !
Rašymo stilius: 10/10. Puiki atmosfera, puikiai sukurtos ir perduotos emocijos. Skaitymo metu jaučiau ir pyktį, ir liūdesį, ir tikrą baimę bei jaudulį dėl knygos veikėjų.
Skaitymo lengvumas: 9/10. Šią knygą man buvo taip lengva skaityti, kad pusę jos (nuo vidurio iki galo), apie 100 psl., pabaigiau per vieną naktį. Pamiršęs miegoti. Tiesa – knygos pabaiga buvo pernelyg staigi.
Spausdintos knygos kokybė: 10/10. Viršelis ir lapai – labai malonūs liesti, knyga lengva, parinktas įskaitomas šriftas. Čia jau buvo išties gerai!
Pilna apžvalga: http://uzrasai.debesyla.lt/dimitry-gl... !
Displaying 1 - 30 of 481 reviews