Cucurbita pepo
Облик
Твърдокора тиква | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
Твърдокора тиква в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Твърдокора тиква (Cucurbita pepo)[2] е вид едногодишно двусемеделно растение от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Стъблото е пълзящо и пуска видоизменени листа – мустачки. Цветовете са жълти. Плодът е валчест и здрав, а цветът му варира. Поради разнообразния си генетичен произход, членовете на твърдокора тиква се различават значително по външен вид, главно по отношение на техните плодове. Растенията обикновено са високи 30 – 80 cm.
Представителите на C. pepo са култивирани по различно време. Култивираните видове имат по-големи плодове и по-големи, но по-малко семена.
Плодовете на тиквата може да се берат, докато незрелите семена и кора са все още меки и годни за консумация. Тогава плодът се нарича тиквичка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cucurbita pepo (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Физиология на растенията, томове 17-18, Изд-во на Българската академия на науките, 1991 г.