The Foreign Legion Quotes

“Думите избързват и ме изпреварват, подмамват ме и ме променят и ако не внимавам, ще стане твърде късно: нещата ще бъдат казани, без аз да съм ги казала.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“…обнадеждаващата заплаха на греха, който очаквах с боязън. Дa не говорим, че бях постоянно заета да искам и да не искам да бъда каквато бях и не се решавах коя да избера – цялата аз явно не можех да бъда…”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Бяхме много млади и не умеехме да мълчим.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Едва шаваше от страх да не стресне собственото си внимание.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“To write, therefore, is the way of someone who uses the word as bait; the word fishes for something that is not a word. When that non-word takes the bait, something has been written. Once the space between the lines has been fished, the word can be discarded with relief. But here the analogy ends: the non-word upon taking the bait , has assimilated it. Salvation, then, is to read 'absent-minded'.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“На повърхността на времето минутата може и да беше една, но под нея се простираха древни векове с мрачна сладост.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“The great question she raised involved me: is it worth while? I do not know, my ever greater calm replied, but it is so. There, before my silence, she surrendered to the process, & if she was asking me the great question, it had to go unanswered. She had to giver herself-for nothing. It had to be. And for nothing. She held back, unwilling to surrender. But I waited. I knew that we are that thing that must happen. I could be useful to her silence. And, dazed by misunderstanding, I could hear a heart beating inside me that was not mine. Before my fascinated eyes, like some emanation, she was being transformed into a child.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“...една по-истинска дума би могла от ек на ек да събори в пропастта високите ми ледници.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“…продължихме да живеем рамо до рамо, но без да намираме думата за отдаване на душата. Отдаване на душата ли? Кой, в крайна сметка, е искал да си дава душата. Я стига.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Денят бе блед, а момчето – още по-бледо: юноша по неволя, обветрен, принуден да живее, но мек и нерешителен, сякаш някаква болка го правеше още по-невръстен, за разлика от нея, която се държеше нападателно. Каквито бяха неоформени, за тях всичко беше възможно и даже понякога си разменяха качествата: тя се проявяваше като мъж, а той – с почти недостойна женска благост.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Ядох чистосърдечно като човек, който не лъже яденето: погълнах храната, а не името ѝ. Никога Бог не е бил възприеман чак толкова като такъв, какъвто е. Храната приканваше грубо, щастливо и просто: яж, яж и сподели. Всичко пред мен ми принадлежеше, това бе бащината ми трапеза. Ядох без умиление, ядох без страстите на жалостта. И бе да се осланям на надеждата. Ядох без помен от тъга.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Само че никога не бяхме говорили за това на децата – срамувахме се и безкрайно отлагахме момента, когато щяхме да ги извикаме и ясно да заявим, че така стоят нещата.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Сетне и думата „тревожност“ увехна, като показа колко лъжовно е устното слово.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Не искаш ли да му бъдеш майка?”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Офелия попита бавно, нащрек заради случващото се с нея:
- Пиленце ли?
Не я погледнах.
- Да, пиленце.
От кухнята долиташе слабото пиукане. Замълчахме, сякаш Исус се е родил. Офелия дишаше ли, дишаше.
- Пиленце? – увери се с нотка на съмнение.
- Да, пиленце – казах, за да я поведа внимателно към живота.
- А, пиленце – каза умислено.
- Пиленце – казах, без да я насилвам.
Вече няколко минути се намирах пред дете.

(и т.н. – цялата страница е обезсилваща)”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Дълго бяха мамени и суетно горди с огорчението си, двамата изпитваха отвращение към дадени думи, най-вече когато някоя - като „поезия“ - бе тъй хитроумна, че точно в мига, в който аха да изрази нещо, показваше колко малко изразява. Те всъщност изпитваха отвращение към повечето думи, което далеч не улесняваше общуването им, по��еже все още не бяха измислили по-добри: упорито си съперничеха и постоянно не се доразбираха.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Този път, както бяха онемели, дори не им хрумна да обвинят обществото.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Щеше да ме удари право в лицето светът, който, макар и да не познавах, самата аз бях запратила като топка към него. Щях да почувствам ответния удар на една действителност, която не би съществувала, ако самонадеяно не я бях прозряла и така не ѝ бях вдъхнала живот. Доколко този мъж, камара плътна тъга, не беше и камара ярост?”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Любовта към хората е единственото лично спасение, което познавам.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“A sentence which might bear in mind that our great struggle is that of fear, and that if a man has killed compulsively, it is because he was extremely frightened. Above all, a justice which might examine itself, & recognize that all of us, a living quagmire, founded in darkness, & for this reason not a man's evil should be cosigned to another man's evil: so that the latter may not shoot to kill without restraint or censure. A justice which will not forget that we are all dangerous, & that at the hour when the executant of justice kills, he is no longer protecting us or seeking to eliminate a criminal; he is committing his own crime, which he has been harboring for a considerable time. At the hour of killing a criminal- at that very moment, an innocent man is being put to death. No, no, I am not asking for the sublime, nor for the things which gradually become the words which help me to sleep peacefully. Those of us who take refuge in the abstract are a mixture of forgiveness & vague charity. What I want is something much harsher & much more difficult: I want the terrestrial.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“One day we shall domesticate him into a human being & then I shall be able to sketch him. For this is what we have done with ourselves & with God. The little boy will assist his own domestication; he is diligent & cooperative. He cooperates without knowing that the assistance we expect of him is for his own self-sacrifice. Recently, he has had much practice. And so he will go on progressing until little by little -- because of essential goodness with which we achieve our salvation -- he will pass from actual time to daily time, from meditation to expression, from existence to life. Making the great sacrifice of not being mad. I am not mad out of solidarity with thousands of people who, in order to construct the possible, have also sacrificed the truth which would constitute madness.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“What sustains me is to know that I shall always fabricate a god in the image I require in order to sleep peacefully, and that others will quietly pretend that we are all justified, and that there is nothing to be done. All this because we are astute by nature and the bastions of something. And above all, because we try not to understand.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“А вън - Бог в акациите. Които съществуваха.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“А по въпроса, кое е първо: яйцето е намерило кокошката.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“There is a task to be accomplished which might be termed cosmic, and, sadly, individual cases cannot be taken into consideration. For those who succumb and become individuals, there exist institutions, charity, an understanding which does not discriminate between motives: our human live in short.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Той, който от женско сърце бе получавал само майчина целувка.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Аз съм мъж, обади се полът му с мрачно тържествуване.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“Всъщност какво ще рече „поезия“, тази притеснителна дума?”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“…думата „съвпадение“ смяташе за нова словесна измама и стара измислица.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion

“А аз не знаех как да съществувам пред мъж.”
― Clarice Lispector, The Foreign Legion