Atanas Dimitrov's Reviews > Избрани истории

Амплитудите в сборника са големи и варират от разкази доближаващи се до идеала на кратката повествователна форма – шедьоври, другояче казано – през помпозни, но не непременно неприятни изгъзици, и така до откровено отблъскващи лишени от смисъл упражнения в стил.

А въпросният е псевдо-такъв. Насечен за добавен драматизъм.

С кратки изречения на нов ред за още повече драма.

Стил на недомлъвки. На фалшиви и недоизградени символи, без реални тропи и фигури, които да казват нещо. Което би било ОК, ако нямаше претенцията за нещо повече.

Като окото на пеперуда сред бурята на мечтите. Или да търсиш жълтите гащи на Луи в 16:03 пред писоара на гарата в Бордо.

Каквото и да значи това.

Стил на оригиналничене, което симулира вдъхновение.

Но да не се заяждам прекалено, защото после се появяват разкази като Обащиняване, които удрят правилните акорди, разплакват, смиряват и пречистват.