Milena Tasheva's Reviews > Ето така я губиш

Ако не сте чели Краткият чуден живот на Оскар Уао, вероятно не знаете нищо за Доминиканската република.

Ако това беше различна история, бих ви разправил за морето. Как изглежда, когато погледът през илюминатора го съединява с небето. Как, като шофирам от летището, го зървам като ивица сребро и тогава разбирам, че наистина съм си у дома.

Не знаете, че типичният доминикански мъж е sucio, мръсник. Че онзи Юниор, който разби сърцето на Лола, е литературното алтер его на самия Джуно Диас и се появява и в трите му книги, сякаш за да придаде допълнителна документалност на разказа. Не че има нужда от това – автентичният език, на който говорят героите на Диас, е езикът на латино гетото, английски с тежък акцент, толкова нагъсто изпъстрен с испански думи, че често го наричат spanglish. Език на емиграция, продължаваща поколения наред, език на постоянната битка между културна и социална идентичност, междинен език на поколението, родено там, но отгледано тук.

Адмирации за работата на тандема Надя Баева (превод) и Надежда Розова (редактор), работил по „Ето така я губиш“ – книгата звучи прекрасно на български.

В много отношения Юниор е типичен доминикански мъж и архетипов образ на латиноамеркинаския мъж, на мъжа изобщо. В същото време е и силно автобиографичен персонаж, който Диас създава още през 90-те и чиито истории – както семейни, така и лични – отразяват донякъде житейският опит на самия автор. Когато го питат за Юниор, Диас казва, че още от самото начало е планирал да го включи “в шест или седем книги, които да оформят роман”. Дотук книгите са три.

Последна е „Ето така я губиш“ (изд. „Orange Books“). На пръв прочит това са разкази за любов и секс, за изневери и раздели. Но вгледаш ли се внимателно в думите, виждаш, че картината е много, много по-сложна. „Ето така я губиш“ е книга за личните рани, семейните травми и обществените язви – тя разказва какво е да разбиваш сърцето си отново и отново, да бъдеш брат, баща и син, да си тъмнокож в Бостън. Говори за дълбоко вкоренения расизъм и предразсъдъци в обществото, за самоомразата вътре в общността.

Джуно Диас е страстен защитник на гражданските и човешките права, ра��етел за равнопоставеност и отявлен противник на Тръмп. Понякога имам чувството, че всеки фейсбук статус, всеки коментар към статия, всяка негова статия дописват книгите му и са част от един много, много по-голям текст, който ще се намира в пресечната точка на литература, политика и културология.

По дяволите, баща ти те водеше на курварските си походи и те оставяше да чакаш в колата, докато оправяше приятелките си. Брат ти и той не беше по-стока, чукаше момичета в леглото до твоето. Sucios от най-лошите, а сега вече официално и ти си такъв. Надявал си се този ген да те е прескочил, но очевидно си се самозалъгвал.

Да се върнем на “Ето така я губиш” – малък сборник с девет разказа, който преминава през теб със силата на локомотив и те оставя да го премисляш отново и отново. Това е книга за онова чувство, което изпитваш в секундите преди катастрофата. Прецакал си всичко, единственото, което ти остава, е да чакаш края. И той не закъснява.

Знаете ли кое е най-лошото? Че почти винаги сами предизвикваме катастрофата. Че правим погрешен житейски избор с напълно ясното съзнание, че залагаме бомба със закъснител в живота си. И, подобно на Чеховата пушка, рано или късно тя ще избухне.

Разказът „Госпожица Лора“ печели Sunday Times EFG Private Bank Short Story Award, най-богатото частно отличие за кратък разказ. Със своя награден фонд от 30 хиляди паунда то превръща „Госпожица Лора“ в един от най-добре платените кратки разкази в историята. Въпреки този любопитен факт, любимата ми история в сборника е последната – „Пътеводител на неверника в любовта“.

Хроника на саморазрушението, този разказ започва от края. Умението да губиш неща и хора се усвоява лесно, а героите на Джуно Диас започват да го изучават от най-ранна възраст. Свикнали са да губят, животът им започва с голямата загуба на родина, уж за да получат ново начало в Америка. За книга, фокусирана върху края, „Ето така я губиш“ отделя много внимание на началата.

понякога начало е всичко, което получаваме