Чалънджър
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чалънджър.
Чалънджър | |
Чалънджър излита, мисия STS-7 | |
Обозначение | OV-099 |
---|---|
Държава | САЩ |
Спечелване на договор | 26 юли 1972 |
Наречена на | Британския кораб Чалънджър |
Статус | Унищожена 28 януари 1986 |
Първи полет | STS-6 4 април 1983 – 9 април 1983 |
Последен полет | STS-51-L 28 януари 1986 |
Брой мисии | 10 |
Членове на екипажа | 60 |
Време в космоса | 62,41 дена |
Брой орбити | 995 |
Пропътувано разстояние | 41 337 910 км |
Изведени сателити | 10 |
Скачвания с Мир | 0 |
Скачвания с МКС | 0 |
Чалънджър в Общомедия |
Космическата совалка „Чалънджър“ (на английски: Challenger) е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл“. Първият ѝ полет е на 4 април 1983 г. Тя извършва общо 10 полета. Последният ѝ полет е на 28 януари 1986, когато 73 секунди след излитане совалката се взривява, при което заги��ат всички седем души на борда. Чалънджър е заместена от совалката Индевър, която прави първия си полет през 1992, шест години след катастрофата на „Чаланджър“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Совалката е взела името си от Чаланджър – британски военен кораб използван в изследователска морска експедиция през 1870.[1]
Катастрофата
[редактиране | редактиране на кода]На 28 януари 1986 г. сутринта, на своето десето излитане, совалката се взривява 73 секунди след старта (Max Q – моментът, в който совалката се извежда в орбита и е подложена на огромно аеродинамично натоварване). Всички седем души от екипажа загиват. Последващото разследване установява, че е имало дефект в конструкцията: използвани са гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури, а в нощта преди старта е било особено студено. В резултат от това от десния спомагателен двигател се изпуска пламък, който попада върху главния горивен резервоар (централното тяло в конструкцията) и връзката на двигателя с него. Връзката се нарушава, двигателят се откача, вследствие на аеродинамичното натоварване цялата конструкция се разпада, главният горивен резервоар се деформира и се взривява.
Полети
[редактиране | редактиране на кода]# | Дата | Полет | Екипаж | Бележки |
---|---|---|---|---|
1 | 4 април 1983 | STS-6 | Пол Уайтц (командир), Керъл Бобко (пилот), Доналд Питърсън и Стори Мъсгрейв. | Извежда сателита TDRS-1. Първа космическа разходка от совалка. |
2 | 18 юни 1983 | STS-7 | Робърт Крипън (командир), Фредерик Хоук (пилот), Джон Фейбиън, Сали Райд и Норман Тагард. | Извежда комуникационен сателит. Сали Райд става първата американка в космоса. |
3 | 30 август 1983 | STS-8 | Ричард Трули (командир), Даниел Бранденщайн (пилот), Дейл Гарднър, Гуйон Блъфорд и Уилям Торнтън. | Извежда сателита Insat-1B. Първо нощно изстрелване на совалката. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец в космоса. |
4 | 3 февруари 1984 | STS-41B | Ванс Бранд (командир), Робърт Гибсън (пилот), Брюс Маккендлес, Роналд Макниър и Робърт Стюарт. | Извежда два комерсиални сателита – неуспешно. Първа космическа разходка без връзка с кораба с помощта на автономна маневрена единица (MMU). Осъществени са две такива от астронавтите Брюс Маккендлес и Робърт Стюарт с обща продължителност 12 ч. и 12 мин. |
5 | 6 април 1984 | STS-41C | Робърт Крипън (командир), Френсис Скоби (пилот), Джордж Нелсън, Джеймс Ван Хофтен и Тери Харт. | Сервизна мисия до научен сателит. |
6 | 5 октомври 1984 | STS-41G | Робърт Крипън (командир), Джон Макбрайд (пилот), Кетрин Съливан, Сали Райд, Дейвид Листма, Марк Гарно (Канада) и Пол Скали-Пауър. | Първа мисия с две жени на борда. Марк Гарно става първият канадски астронавт. Катрин Съливан е първата жена, която прави космическа разходка. Сали Райд става първата американка и втората жена в света с два космически полета. Извежда научен сателит. |
7 | 29 април 1985 | STS-51B | Робърт Овърмайер (командир), Фредерик Грегори (пилот), Дон Линд, Норман Тагард, Уилям Торнтън, Лудвиг Ван ден Берг и Тейлър Уонг. | Носи Спейслаб-3. |
8 | 29 юли 1985 | STS-51F | Чарлс Фулъртън (командир), Рой Бриджес (пилот), Стори Мъсгрейв, Антъни Инглънд, Карл Хенице, Лорън Актън и Джон Бартоу. | Носи Спейслаб-2. |
9 | 30 октомври 1985 | STS-61A | Хенри Хартсфийлд (командир), Стивън Нейгел (пилот), Бони Дънбар, Джеймс Бакли, Гуйон Блъфорд, Райнхард Фурер (Германия), Ернст Месершмид (Германия) и Убо Окелс (Холандия). | Носи Спейслаб Д-1. Единствения полет на совалката с екипаж от осем астронавта (рекорд за космически полет с най-многоброен екипаж). Интернационален екипаж. Гуйон Блъфорд става първият афроамериканец с два космически полета. |
10 | 28 януари 1986 | STS-51L | Френсис Скоби (командир), Майкъл Смит (пилот), Елисън Онизука, Джудит Резник, Роналд Макниър, Криста Маколиф и Грегъри Джарвис. | Совалката се взривява на 73 сек. след старта. Всичките седем астронавти загиват. Трябваше да изведе сателита TDRS-B. |
Емблеми на полетите
[редактиране | редактиране на кода]Емблеми на мисиите на совалката „Чалънджър“ | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
STS-6 | STS-7 | STS-8 | STS-41B | STS-41C | |||
STS-41G | STS-51B | STS-51F | STS-61A | STS-51L |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ NASA. Challenger Background // NASA, 2000. Архивиран от оригинала на 2009-02-03. Посетен на 2007-12-25 2007.
|