Кашима (крайцер, 1939)

„Кашима“ 鹿島
Крайцерът „Кашима“ в Шанхай, 1940 г.
Флаг	Япония
Клас и тип	Учебен кораб (Лек крайцер) от типа „Катори“
Производител	Корабостроителница на Мицубиши в Йокохама, Япония.
Служба
Заложен	6 октомври 1938 г.
Спуснат на вода	25 септември 1939 г.
Влиза в строй	31 май 1940 г.[1]
Изведен от експлоатация	5 октомври 1945 г. утилизиран през 1947 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	5985 t (стандартна); 6300 t (нормална); 6720 t (пълна)[3]
Дължина	133,5 m[2]
Дължина между перпендикулярите	123,5 m
Дължина по водолинията	129,8 m
Ширина	16,6 m (максимална); 15,95 m (по водолинията)[2]
Газене	5,75 m (средно)
Броня	кули ГК: 10 mm; щитове оръдия: 10 mm
Задвижване	2 парни турбини Kampon; 2 дизелови двигателя № 22, модел 10; 3 водотръбни котли Kampon
Мощност	8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	18 възела (33 km/h)
Далечина на плаване	9900 морски мили при 12 възела ход (проектна)[3]; Запас гориво: 380 t нефт, 160 t дизелово гориво
Екипаж	315 души; 275 курсанта
Радиолокационни станции (РЛС)	РЛС за въздушно наблюдение Тип 13; РЛС за надводно наблюдение Тип 22
Хидроакустическа система (ХАС)	сонар; хидрофон
Радиоелектронно оборудване	два инфрачервени сензора Тип 2
Кръстен в чест на	Шинтоистки храм в префектура Ибараки
Въоръжение
Артилерия	2x2 140 mm;
Зенитна артилерия	2x2 127 mm; 4 x 25 mm (впоследствие 30 ствола); 8 × 13,2 mm зенитни картечници
Противолодъчно въоръжение	4 бомбомета; 300 дълбочинни бомби
Торпедно въоръжение	2x2 533 mm ТА тип 6; (4 торпеда тип 6)
Самолети	1 катапулт; 1 хидросамолет
„Кашима“ в Общомедия

Кашима (на японски: 鹿島) е учебен кораб (лек крайцер) на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война. Втори кораб от типа „Катори“. Кръстен е в чест на шинтоистко светилище в Ибараки.

 Основна статия: Крайцери тип „Катори“

Крайцериите от типа „Катори“ изначално са заложени като учеби кораби в периода 1937 – 1939 г. в рамките на програмите за строителство на спомагателни съдове. С началото на войната в Тихия океан започват да се използват като флагмани на различни флотилии (от флотилии на подводници до ескадри на силите за съпровождение). В хода на войната корабите се модернизират: на тях се поставят допълнителни зенитни оръдия и апарати за пускане на дълбочинни бомби.

„Кашима“ е построен от компанията Mitsubishi в нейната корабостроителница в Йокохама. На 31 май 1940 г. строителство му е завършено, и корабът е приписан официално към базата на ВМС в Куре (Вътрешно Японско море). На 28 юли 1940 г. „Кашима“ и крайцерът „Катори“, от същия тип, участват в последното си предвоенно пътешествие: Етаджима – Оминато — Дайрен – Порт Артур – Шанхай. След завръщането си в Япония „Кашима“ става флагман на 18-и крайцерски дивизион в 4-ти флот. На 1 декември 1941 г. „Кашима“ става флагмански кораб на 4-ти флот, ръководен от вицеадмирал Шигейоши Иноуе. В момента на нападението над Пърл Харбър се намира в щаба на флота на островите Трук в лагуната Чуук (Каролински острови).

По време на операция „R“ (десантите в Рабаул и Кавиенг), от 23 и 24 януари 1942 г., „Кашима“ отплава от Трук за прикритие на японския морски десант. На 20 февруари той преследва американския самолетоносач „Лексингтон“ (USS Lexington (CV-2)) и американската 11-а оперативна група (на английски: Task Force 11). На 4 май 1942 г., в хода на операция „MO“ (десанти на Тулаги и в Порт Морсби) „Кашима“ пристига в Рабаул (Нова Британия), за да ръководи цялата операция, за това не участва в сражението в Коралово море. След успешния десант на японците на крайбрежието на Нова Гвинея плава обратно към Трук. През юли 1942 г. влиза за ремонт: на съда са поставени в предната част на мостика две сдвоени 25-мм артилерийски установки (Тип 96). На 3 септември крайцерът се връща в Трук.

На 8 октомври на борда на „Кашима“ се състои съвещание за строителството на отбранителни съоръжения в Тихия океан. На съвещанието присъства началник щаба на Обединения флот контраадмирал Матоме Угаки и представители на Департамента за военните съоръжения на Императорската армия на Япония. На 26 октомври командването на 4-ти флот приема вицеадмирал барон Томошиге Самеджима, който е сменен на 1 април 1943 г. от вицеадмирал Масами Кобаяши. По това време „Кашима“ все още носи службата си на Трук, понякога плавайки към Маршаловите острови или в Куре или Йокосука за дозареждане и техническо обслужване.

На 1 ноември 1943 г. „Кашима“ отстъпва мястото на флагман на лекия крайцер „Нагара“ и преминава в учебния дивизион в Куре, отплавайки на 18 ноември от Трук заедно с плаващата база за подводници „Чьогей“ и разрушителите „Вакацуки“ и „Ямагумо“. По време на прехода групата е атакувана от американската подводница „Скалпин“ (USS Sculpin (SS-191)), но групата на „Кашима“ я потопява без загуби от своя страна. Крайцерът пристига в Куре на 25 ноември 1943 г. и остава в сух док до 12 януари 1944 г. От 23 януари до 15 април 1944 г. „Кашима“ играе ролята на учебен кораб при Военната академия на Императорския флот на Япония в Етаджима и прави няколко плавания във Вътрешно японско море.

Във връзка с влошаването на ситуацията за японците на фронта „Кашима“ става транспортен съдн. От 26 май до 11 юли 1944 г. той извършва четири прехода от Шимоносеки към Окинава, доставяйки подкрепления и припаси. От 11 юли, в хода на операцията „Ро-Го“, транспортът се занимава с доставката на подкрепления и припаси и за Тайван, извършвайки преходи от Кагошима и Куре за Цзилун. На 20 октомври съдът е засечен от американската подводница „Танг“ (USS Tang (SS-306)), която се приближава на разстояние около 2 км и предприема опит за атака, изстрелвайки електрически торпеда Mk 18 – 1, но поради поради малката скорост и голямото разстояние до целта японския съд не е поразен.

На 20 декември „Кашима“ влиза за технически оглед във Военноморския арсенал на Куре. Свалени са торпедните апарати, а вместо тях са поставени две сдвоени артилерийски установки 127-мм/40 орудий Тип 89 без щитове, четири трицевни артилерийски установки с 25-мм зенитни оръдия Тип 96, РЛС за надводен обзор Тип 22 с хидрофони и сонар, а също така две инфрачервени устройства за свръзка Тип 2. Напълно е преоборудвана и укрепена кърмата с помощта на бетонни вставки, в задните отсеци са поставени четири бомбомета и две рами за спускане на дълбочинни бомби (100 бомби). Още осем 25-мм оръдия Тип 96 са монтирани заедно с РЛС за въздушен контрол Тип 13.

От февруари 1945 г. крайцерът „Кашима“ се занимава с борба с подводници в Южнокитайско море и при крайбрежията на Корейския полуостров. На 19 май 1945 г. в Цушимския пролив крайцерът таранира товарния кораб „Дайсин-мару“, в резултат на което се взривява съд с гориво на носа на крайцера, което води до пожар. Корабът успява да достигне до Чинхаегу и влезе за ремонт. До края на войната „Кашима“ се занимава с патрулиране на водите при Корейския полуостров, съпровождайки конвои и борейки се с подводници. Официално „Кашима“ е изключен от списъците на Императорския флот на Япония на 5 октомври 1945 г.

Главнокомандващият съюзните окупационни войски след края на войната постановява използването на крайцера „Кашима“ като транспорт за превоз на репатрирани. Зад главната мачта е надстроена рубка, оръдейните цеви са отрязани. От 10 октомври до 12 ноември 1946 г. вече транспортът „Кашима“ прави 12 посещения в Нова Гвинея, на Соломоновите острови, Маршаловите острови, в Сингапур и Френски Индокитай, на Тайван, в Индонезия, Тайланд и Хонконг — около 5800 военнослужещи на Императорската армия и пленника се връщат на борда на кораба в Япония. В периода от 15 ноември 1946 до 15 юни 1947 г. „Кашима“ е изключен от списъка на действащите съдове и е разрязан за метал в Нагасаки.

• David Brown. Warship Losses of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
• Andrieu D'Albas. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
• Paul S. Dull. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941-1945. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
• David C. Evans, Mark R. Peattie. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887–1941. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-192-7.
• Stephen Howarth. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895-1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-689-11402-8.
• Hansgeorg Jentschura, Dieter Jung, Peter Mickel. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869–1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
• Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese Cruisers of the Pacific War. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
• M.J. Whitley. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
• Richard Worth. Fleets of World War II. Da Capo Press, 2001. ISBN 0-306-81116-2.

• KATORI training cruisers (1940 – 1941) ((en))
• CombinedFleet.com: Katori class ((en))
• CombinedFleet.com: Kashima history ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Кашима (крайцер, 1939)

п б р Леки крайцери на Японския Императорски флот Тип „Чикума“ „Чикума“ „Яхаги“ „Хирадо“ Тип „Тенрю“ „Тенрю“ „Тацута“ Тип „Кума“ „Кума“ „Тама“ „Китаками“ „Ои“ „Кисо“ Тип „Нагара“ „Нагара“ „Исудзу“ „Натори“ „Юра“ „Кину“ „Абукума“ Тип „Сендай“ „Сендай“ „Джинзу“ „Нака“ „Како“ (разкомплектован на стапела) „Юбари“ „Юбари“ Тип „Йошима“ „Йошима“ „Ясошима“ Тип „Агано“ „Агано“ „Ноширо“ „Яхаги“ „Сакава“ Тип „Ойодо“ „Ойодо“ „Нийодо“ (не е залаган) Учебни крайцери Тип „Катори“ „Катори“ „Кашима“ „Кашии“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Касима (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​