Иван Величков's Reviews > Играчите на НЕ-А

Поредицата от години е смятана за magnum opus на автора от родното фантастично братство, въпреки че третата ѝ част така и не беше преведена. След дълго отлаганият прочит на втората книга съм склонен, за разнообразие, да се съглася с общото мнение. Книгата развива голяма част от идеите на автора от предишни негови произведения, а също така се усеща влиянието и в много от по-късните му творби.

Джилбърт Госейн продължава да разплита мистерията около миналото си, докато се опитва да предотврати космически конфликт, засягащ цялата слънчева система с унищожение. На галактическото игрално поле се появяват нови играчи с мистериозни сили, нови раси със свръхсетивни умения и дори богове. Единствено дърпащият конците им кукловод остава в сянка. Госейн трябва да овладее силите на разширения си мозък, за да спаси Венера и Не-Аристотеловата ѝ философия от агресорите и галактическите ѝ партньори.

За разлика от предходната книга "Играчите" има много по-стегнат и последователен сюжет, въпреки че редица въпроси от "Светът на Не-А" остават без отговор. Творбата е напълно завършена и дори може да се чете самостоятелно, нещо нетипично за произведенията от пълп периода на автора.