Невероятна книга, Хосейни пише точно толкова добре, колкото си спомням от "Хиляда сияйни слънца". Толкова много мъка и любов, толкова много живот в няНевероятна книга, Хосейни пише точно толкова добре, колкото си спомням от "Хиляда сияйни слънца". Толкова много мъка и любов, толкова много живот в някакви си 300-тина страници - четеш и се потапяш. Истинско удоволствие!...more
One of the best books I've read and one that has probably shaped my view of values the strongest. "Zen..." can teach you quite a lot, especially on thOne of the best books I've read and one that has probably shaped my view of values the strongest. "Zen..." can teach you quite a lot, especially on the subject of the true value of knowledge, the proper way of thinking and life as a whole. The actual motorsysle trip of father and son is nothing but the background for a deeper search, and, without wanting to sound too much of a cliche, I quite liked what characters find in that search....more
За разлика от "Яж, моли се и обичай", където Гилбърт звучи много по-уверена и истинска, тук чувството е по-скоро на недовършеност и лек фалш. В ЯМО тяЗа разлика от "Яж, моли се и обичай", където Гилбърт звучи много по-уверена и истинска, тук чувството е по-скоро на недовършеност и лек фалш. В ЯМО тя те кара да й се възхищаваш, да й завиждаш за силата на духа, въпреки множеството проблеми, загубата на всякаква опора и липсата на ясен път. В "Кажи "Да"" по-скоро й съчувствах, както съчувствам на много мои приятелки, които не знаят какво искат от живота. Съзнавам, че ситуацията не е лесна и че съм много далеч от точката в живота си, в която ще си задавам същите въпроси. И въпреки това като читател съм разочарована от слабия дух на разказване, който въобще не очаквах от същата жена. Това есе за брака е по-скоро сухо и информативно, отколкото вдъхновяващо за каквото и да е. Сравнението с ЯМО може и да не е правилно, но когато знаеш, че авторът може повече, разочарованието е неминуемо - липсва онзи вдъхновяващ стил, който вече съм виждала....more
Както обикновено, Маркес е чист мехлем за душата. Става ти тежко от тъгата на героите, но по един особено приятен начин, като горчивина от хубаво виноКакто обикновено, Маркес е чист мехлем за душата. Става ти тежко от тъгата на героите, но по един особено приятен начин, като горчивина от хубаво вино. От тези книги, на които плачеш, за да ти олекне от ежедневието. Чела съм историята на "Сто години самота", но чак сега напълно разбирам нещата - личи си, че романът е мислен дълго и писан бързо. Спонтанен, естествен и красив. Трябва да се чете!...more
Loading...
