What do you think?
Rate this book
Балади и разпади
Под името Георги Господинов се появяват и изчезват три стихосбирки, естествен роман и други истории. След щастливи четения из места като Истанбул, Коимбра, Берлин, Нюкасъл, Лондон, Виена, София, Сфумато сега “Балади и разпади” събира за първи път трите поетически книги в едно. В каменната градина на “Лапидариум”-а израства “Черешата на един народ”, а под нея някой пише “Писма до Гаустин” и нови стихотворения.
За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието… За Господинов „езикът е екстази”.
Марк Робинсън
Георги Господинов – един от ключовите съвременни европейски поети.
Евгений Харитонов
Това е просто нов/друг тип лиризъм.
Светлозар Игов
Поезия, която ни изпълва с тъга по изплъзващата се цялост, по времето, когато светът и думите са ни приемали в естеството си.
Бойко Пенчев
За тази поезия езикът и литературата са сами по себе си обекти на желанието… За Господинов „езикът е екстази”.
Марк Робинсън
Георги Господинов – един от ключовите съвременни европейски поети.
Евгений Харитонов
Това е просто нов/друг тип лиризъм.
Светлозар Игов
Поезия, която ни изпълва с тъга по изплъзващата се цялост, по времето, когато светът и думите са ни приемали в естеството си.
Бойко Пенчев
256 pages, Paperback
First published January 1, 2007
About the author
Georgi Gospodinov
51 books1,815 followersGeorgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха).
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 29 of 29 reviews
August 15, 2013
Ако ти подаря тази книга смятай, че си любовта на живота ми.
July 17, 2016
Т.нар. "поезия" на Господинов е едно голямо недоразумение.
Претенция, поза и клишета, смачкани в кълбо от превзети думидумидуминаредениеднаподдруга, тук- там някоя високопарна сентенцийка (или обратното- просташки вулгаризъм), подплатени с доказано работещата (и тоолкова досадна) при българите идея за
дай-сега-да-понапиша-нещичко-от-сорта-на-колко-ми-е-носталгично-по-доброто-старо-време-и-я-да-вмъкна-малко-за-бабините-традиции-ама-ще-взема-да-позамажа-безкрайните-досадни-спомени-с-разни-мъдри-цитатчета-че-да-стане-съвсем-разнообразно,
така че да има какво се хареса на всеки, объркал се да посегне към книжлето.
Получили му са се две- три фразички, които, явно с идеята за върховно поетично постижение, не спира да повтаря, докато не започне здраво да лази по и без това обтегнатите (от идиотските му опити за лирика) нерви на читателя. Ако не спомене Гаустин или
друг
Ад
е,
или майката, 'дето варяла лятото на лютеница (etc.)
454552987 пъти в някоя от "творбите" си, ще взема да се попритесня за музата на този човечец. Тя всъщност си е за оплакване in general, горката въпросна муза, но нямам намерение да отделям повече време за глупости. Имам по-стойностни неща за четене, и слава Богу, защото определено имам нужда от освежаване след потреса, което си причиних с Господинов.
Това НЕ е поезия. Това е загуба на време.
Претенция, поза и клишета, смачкани в кълбо от превзети думидумидуминаредениеднаподдруга, тук- там някоя високопарна сентенцийка (или обратното- просташки вулгаризъм), подплатени с доказано работещата (и тоолкова досадна) при българите идея за
дай-сега-да-понапиша-нещичко-от-сорта-на-колко-ми-е-носталгично-по-доброто-старо-време-и-я-да-вмъкна-малко-за-бабините-традиции-ама-ще-взема-да-позамажа-безкрайните-досадни-спомени-с-разни-мъдри-цитатчета-че-да-стане-съвсем-разнообразно,
така че да има какво се хареса на всеки, объркал се да посегне към книжлето.
Получили му са се две- три фразички, които, явно с идеята за върховно поетично постижение, не спира да повтаря, докато не започне здраво да лази по и без това обтегнатите (от идиотските му опити за лирика) нерви на читателя. Ако не спомене Гаустин или
друг
Ад
е,
или майката, 'дето варяла лятото на лютеница (etc.)
454552987 пъти в някоя от "творбите" си, ще взема да се попритесня за музата на този човечец. Тя всъщност си е за оплакване in general, горката въпросна муза, но нямам намерение да отделям повече време за глупости. Имам по-стойностни неща за четене, и слава Богу, защото определено имам нужда от освежаване след потреса, което си причиних с Господинов.
Това НЕ е поезия. Това е загуба на време.
June 12, 2024
3.4⭐
Тази книга съдържа немалко интересни и нетипични теми за съвременната българска поезия.
Тази книга съдържа немалко интересни и нетипични теми за съвременната българска поезия.
February 18, 2015
Това би било годежния ми пръстен.
January 27, 2014
Изключителна! Поезията. Невероятно умело владеене на думите. Най-впечатлителното е, че има стихове, така прости и обикновени в изказа си, а така те забиват в земята... Такава трябва да е поезията - да ти удря шамар и да отгръщаш страницата за следващия. Определено препоръчвам много, много горещо. Дори на читатели, без особени предпочитания към поезията.
Костенурките, лютеницата, то, прозорецът, раят... в думите винаги има още.
Отива в графа любими :)
Костенурките, лютеницата, то, прозорецът, раят... в думите винаги има още.
Отива в графа любими :)
August 2, 2013
"Балади и разпади" ми предостави четири и половина прекрасни часа в инвентарни страници, представящи мухи, спряло време, радост, тъга, хумор, описания и заключения. Страниците на книгата, не само опияняващо ухаят на печатарско мастило, но и на приключения в собственото ми въображение, във въборажението на автора и неговия дядо, по европейските пътища и Балканския полуостров.
Там са запечатани безброй истории- кои бленувани, кои наистина случили се. Георги Господинов ни учи да разберем повече за начините, по които преживяваме случките в живота си, а били те и най-обикновени. Пътуваме между лета, ухаещи на лютеница и спомени от 60те, между бленувания и внезапно прекъснати сънища, между различни, най-невероятни любови и раздели. Читателят извървява пътя между бягащото дете, старецът и гробищата за секунда. Или за около четири часа и половина с почивки.
Имам още много думи за тази книга, но всички най-вероятно биха звучали също толкова несвързано. Докато не хванете книгата сами. Защото какво е живота, ако не фрагменти от най-значимите мигове?
Там са запечатани безброй истории- кои бленувани, кои наистина случили се. Георги Господинов ни учи да разберем повече за начините, по които преживяваме случките в живота си, а били те и най-обикновени. Пътуваме между лета, ухаещи на лютеница и спомени от 60те, между бленувания и внезапно прекъснати сънища, между различни, най-невероятни любови и раздели. Читателят извървява пътя между бягащото дете, старецът и гробищата за секунда. Или за около четири часа и половина с почивки.
Имам още много думи за тази книга, но всички най-вероятно биха звучали също толкова несвързано. Докато не хванете книгата сами. Защото какво е живота, ако не фрагменти от най-значимите мигове?
January 12, 2017
Най-смислените пари, които съм похарчвал през последната година.
Господинов ме "убеди" да си взема книгата точно с 4 стихотворения - трите за камъка в началото и "чехи по чехли...". Друго не беше необходимо да чета, вече знаех с какво ще си тръгна от книжарницата.
Умишлено изчаках няколко часа, за да се кача на влака София - Сливен и тогава да се задълбоча. И добре, че се случи да съм сам в купето, иначе щяха да ми гледат идиотската усмивка в продължение на три часа. Защо идиотска усмивка? Ей така, от простото удоволствие, че съм попаднал на толкова готина книга - красива и забавна в един момент, затрогваща и натъжаваща в следващия. Но никога груба! Посланията са достъпни за всички, а коефициентът "препрочитане" е много висок.
"Лапидариум" ми допадна с някои "прости" констатации, които са ми минавали през главата, но Господинов ги синтезира на белия лист . Впечатли ме визуалното оформление на някои от стихотворенията (примерно бесилката на "Котка" или пък "кръстът" на "Тук всяко стръкче е душа"). Допаднаха ми стихотворенията, свързани с гробища.
Отличителната черта на Господинов, особено в "Лапидариум" и още повече в "Черешата на един народ", е вълшебната игра с думите. Такава, каквато само в българския език може да се направи.
"Черешата", трябва да отбележа, ми дойде леко противоречива - някои неща ми харесаха страшно много, други изобщо. Вероятно, защото в някои се припознавам, в други хич. Но нормално - Господинов се връща към детството, а между неговото и моето стои четвърт век. Въпреки това пак имаше моменти, в които се сещах за своите първи години.
Пак да кажа за играта с езика. Примерите са безбройни. Като тръгнем от обезкостяването на текстовете (Г.Г. оставя само гласните звуци в стихотворенията) и минем през "Да попушим Пушкин", "коня на Пржевалски", "роля на Лора"... Господинов прави, буквално, каквото си поиска с езика. И му се получава страшно готино.
Третата стихосбирка е "Писма до Гаустин", която, може би, е и най-добрата. Тук (и не само тук) Господинов леко пристъпва, леко "почуква" по чувствителните места. Дори и онези стихотворения, които са предвидени да те разтърсят, поне на мен ми носят усещането за някаква нежност, внимателен подход, като успокоително потупване по рамото. Отрезвява те, но не те наранява.
Част от "Писма до Гаустин" са и няколко истории, събрани под шапката, наречена "Фотографии". Това, вероятно, ми е любимата част от "Балади и разпади".
"Фотографиите" са задължително четиво, да не кажа, че дори само заради тях си струва да се купи книгата.
Особено забавна (или не съвсем?) и поучителна беше историята за Габриела - "около 35-годишна, играла на Бродуей, балерина и австрийка в едно". Срещата с нея се състои в гръцко селце на кръстопътя с албанската и македонската граница, където тя живее. Друго не издавам.
И най-любимото ми. Португалски албум.
Ако не се влюбиш в Португалия след тия 10 странички просто не знам к'ъв човек трябва да си.
Само два цитата:
"Лисабон. Слисан от Лисабон. Слисабон".
"Отново Лисабон. Ята от самолети над града. Летят бавно и величествено, със самочувствието, че току-що са преодолели океана. Позлатени от безкрайния по този места залез. Единственото трайно португалско злато".
Та така, искрено препоръчвам "Балади и разпади". Страхотна поезия и страхотни истории. 250 страници качество срещу едни скромни 12 лева. Нямам какво друго да добавя, ще оставя цитатите да говорят:
Пазачът на гробища е седнал
на един каменен кръст
и си маже филия със залез
Какво пазиш Пазачо на гробища
Сладострастие
Слюда
като слюнка
слънце
и скала
А-В-Г-У-С-Т
Има много бира между буквите
(чашката на У-то е препълнена)
Ав - и хълцане след бирата
лаят на бостански пес ав-ав
по мръкнало
а от С-то се изнизва
змийското езиче на Септември
Ultimus Lapis
Който от вас е
по-жив от лежащия тук
нека положи камъка
Пътища леки
Минава вече седмица, откакто
извадени са черните костюми,
почистени от нафталина.
Опечаляват се роднините,
опечаляват се.
Покойникът е още жив,
но той не е виновен за това
и даже се срамува от това,
изпитва неудобството на госта,
когото домакините изпращат,
но нещо асансьорът се забавя.
И в тази пауза не��овка
(кой си играе с асансьора?)
човекът връща празните бутилки,
купува мляко, стаята подрежда и пресмята
дали ще стигнат чехли за скърбящите.
Защото вече идва Асансьо��ът,
бучи и приближава бавно.
Яснее този мирен ден отвъд.
Отвъд!
Човекът е човек тогава,
когато е отвъд!
(Като го прочетох това, изсумтях пет пъти поред "Офффффф" и си направих няколкоминутна почивка от четенето.)
За леката душа
После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените
пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят
после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален
после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е
после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно
после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят
после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели
после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балконът стъклен
после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна
после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става
дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка
всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма
(Пф.)
Точно днес го разбрах
и се стреснах че никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
1999
нищо особено нямаше в него
спокоен следобеден слънчев
и точно това е причина за страх
че никога вече никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
хилядадеветстотиндеветдесетидевета
един ден
в който нищо
не се е случило
(може би любимото ми стихотворение)
Лош опит
(не е цялото)
...
Най-страшно е на другата сутрин
сред тампони, превръзки,
медицински сестри и системи,
роднините - известени,
животът - вън от опасност,
бръснарските ножчета - скрити,
убиецът (заловен?) - с вързани китки.
В стаята трима като теб
и никаква уникалност на опита.
(Пф, втори път.)
Къде отива после излишната любов
и кой я смита, кой изхвърля кофата,
контейнерът къде е...
Пчела
се бие о стъклото
о стъклописа със изкусно
изрисуваните лилии
от час
не е събрала грам прашец
ще се убие
пчелата на изкуството
(Ся може ли МВР да ме посети, задето разпространявам текста без позволение от автора...)
Господинов ме "убеди" да си взема книгата точно с 4 стихотворения - трите за камъка в началото и "чехи по чехли...". Друго не беше необходимо да чета, вече знаех с какво ще си тръгна от книжарницата.
Умишлено изчаках няколко часа, за да се кача на влака София - Сливен и тогава да се задълбоча. И добре, че се случи да съм сам в купето, иначе щяха да ми гледат идиотската усмивка в продължение на три часа. Защо идиотска усмивка? Ей така, от простото удоволствие, че съм попаднал на толкова готина книга - красива и забавна в един момент, затрогваща и натъжаваща в следващия. Но никога груба! Посланията са достъпни за всички, а коефициентът "препрочитане" е много висок.
"Лапидариум" ми допадна с някои "прости" констатации, които са ми минавали през главата, но Господинов ги синтезира на белия лист . Впечатли ме визуалното оформление на някои от стихотворенията (примерно бесилката на "Котка" или пък "кръстът" на "Тук всяко стръкче е душа"). Допаднаха ми стихотворенията, свързани с гробища.
Отличителната черта на Господинов, особено в "Лапидариум" и още повече в "Черешата на един народ", е вълшебната игра с думите. Такава, каквато само в българския език може да се направи.
"Черешата", трябва да отбележа, ми дойде леко противоречива - някои неща ми харесаха страшно много, други изобщо. Вероятно, защото в някои се припознавам, в други хич. Но нормално - Господинов се връща към детството, а между неговото и моето стои четвърт век. Въпреки това пак имаше моменти, в които се сещах за своите първи години.
Пак да кажа за играта с езика. Примерите са безбройни. Като тръгнем от обезкостяването на текстовете (Г.Г. оставя само гласните звуци в стихотворенията) и минем през "Да попушим Пушкин", "коня на Пржевалски", "роля на Лора"... Господинов прави, буквално, каквото си поиска с езика. И му се получава страшно готино.
Третата стихосбирка е "Писма до Гаустин", която, може би, е и най-добрата. Тук (и не само тук) Господинов леко пристъпва, леко "почуква" по чувствителните места. Дори и онези стихотворения, които са предвидени да те разтърсят, поне на мен ми носят усещането за някаква нежност, внимателен подход, като успокоително потупване по рамото. Отрезвява те, но не те наранява.
Част от "Писма до Гаустин" са и няколко истории, събрани под шапката, наречена "Фотографии". Това, вероятно, ми е любимата част от "Балади и разпади".
"Фотографиите" са задължително четиво, да не кажа, че дори само заради тях си струва да се купи книгата.
Особено забавна (или не съвсем?) и поучителна беше историята за Габриела - "около 35-годишна, играла на Бродуей, балерина и австрийка в едно". Срещата с нея се състои в гръцко селце на кръстопътя с албанската и македонската граница, където тя живее. Друго не издавам.
И най-любимото ми. Португалски албум.
Ако не се влюбиш в Португалия след тия 10 странички просто не знам к'ъв човек трябва да си.
Само два цитата:
"Лисабон. Слисан от Лисабон. Слисабон".
"Отново Лисабон. Ята от самолети над града. Летят бавно и величествено, със самочувствието, че току-що са преодолели океана. Позлатени от безкрайния по този места залез. Единственото трайно португалско злато".
Та така, искрено препоръчвам "Балади и разпади". Страхотна поезия и страхотни истории. 250 страници качество срещу едни скромни 12 лева. Нямам какво друго да добавя, ще оставя цитатите да говорят:
Пазачът на гробища е седнал
на един каменен кръст
и си маже филия със залез
Какво пазиш Пазачо на гробища
Сладострастие
Слюда
като слюнка
слънце
и скала
А-В-Г-У-С-Т
Има много бира между буквите
(чашката на У-то е препълнена)
Ав - и хълцане след бирата
лаят на бостански пес ав-ав
по мръкнало
а от С-то се изнизва
змийското езиче на Септември
Ultimus Lapis
Който от вас е
по-жив от лежащия тук
нека положи камъка
Пътища леки
Минава вече седмица, откакто
извадени са черните костюми,
почистени от нафталина.
Опечаляват се роднините,
опечаляват се.
Покойникът е още жив,
но той не е виновен за това
и даже се срамува от това,
изпитва неудобството на госта,
когото домакините изпращат,
но нещо асансьорът се забавя.
И в тази пауза не��овка
(кой си играе с асансьора?)
човекът връща празните бутилки,
купува мляко, стаята подрежда и пресмята
дали ще стигнат чехли за скърбящите.
Защото вече идва Асансьо��ът,
бучи и приближава бавно.
Яснее този мирен ден отвъд.
Отвъд!
Човекът е човек тогава,
когато е отвъд!
(Като го прочетох това, изсумтях пет пъти поред "Офффффф" и си направих няколкоминутна почивка от четенето.)
За леката душа
После той се ражда
мокри пелените
кучето го ближе баят му жените
пу че грозно бебе
да не урочаса
после го отбият мляко му заквасят
после той се учи
всичко е нормално
нито много глупав нито гениален
после е остриган
и в каква там рота
майка му се тръшка а баща му горд е
после със жените
нищо интересно
нито много трудно нито много лесно
после тя е трудна
после те се женят
после то се ражда пелените сменят
после той се хваща
в мините ли де ли
блъска нощни смени някой лев печели
после вдига къща
цяло село цъка
с баня с тоалетна и балконът стъклен
после както става
в някой виц банален
тя с един от смяната май началник-смяна
после той разбира
но мълчи прощава
после ляга болен повече не става
дни лежи и мисли
как така се случва
някак много леко гладко като бучка
всичко се изсулва
няма даже драма
няма нищо после
нищо няма
няма
(Пф.)
Точно днес го разбрах
и се стреснах че никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
1999
нищо особено нямаше в него
спокоен следобеден слънчев
и точно това е причина за страх
че никога вече никога вече
няма да има 22 юли четвъртък
хилядадеветстотиндеветдесетидевета
един ден
в който нищо
не се е случило
(може би любимото ми стихотворение)
Лош опит
(не е цялото)
...
Най-страшно е на другата сутрин
сред тампони, превръзки,
медицински сестри и системи,
роднините - известени,
животът - вън от опасност,
бръснарските ножчета - скрити,
убиецът (заловен?) - с вързани китки.
В стаята трима като теб
и никаква уникалност на опита.
(Пф, втори път.)
Къде отива после излишната любов
и кой я смита, кой изхвърля кофата,
контейнерът къде е...
Пчела
се бие о стъклото
о стъклописа със изкусно
изрисуваните лилии
от час
не е събрала грам прашец
ще се убие
пчелата на изкуството
(Ся може ли МВР да ме посети, задето разпространявам текста без позволение от автора...)
December 29, 2014
Има доста неща, които те хващат за гърлото, в този сборник.
July 7, 2023
Това е сборно издание, събиращо три от стихосбирките на Георги Господинов. Трябва да добавя, че те са писани преди 20-30 години, така че той е доста млад и макар да си има усет към езика, изреченията му далеч не са толкова добри, колкото в някои от по-късните неща.
Първата - "Лапидариум" - е като цяло слабичка, с няколко изключения. Доста кратки стихове, от по няколко реда.
"Дъждът въздъхна и остави
многоточие в локвичките.
Какво ли
искаше да каже облакът..."
Втората - "Черешата на един народ" вече е една идея по-силна. Там имаше неща, които ми харесаха, макар пак да не са върховни.
"Girl
Кой ще чуе моя разказ за това момиче
Полягаш до момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
Полягаш, приобщаваш се към всички
Виж цялата вселена е в леглото ти
Ах колко общество в едно момиче"
Третата - "Писма до Гаустин" ми хареса най-много. Там наистина няколко неща ме хванаха за гърлото - те са му и от най-известните.
"Любовният заек
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави."
Като цяло приятно, на моменти много разхвърляно, но все пак емоционално. Доволен съм.
Първата - "Лапидариум" - е като цяло слабичка, с няколко изключения. Доста кратки стихове, от по няколко реда.
"Дъждът въздъхна и остави
многоточие в локвичките.
Какво ли
искаше да каже облакът..."
Втората - "Черешата на един народ" вече е една идея по-силна. Там имаше неща, които ми харесаха, макар пак да не са върховни.
"Girl
Кой ще чуе моя разказ за това момиче
Полягаш до момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
е лягало с момчето си което
е лягало с момичето което
Полягаш, приобщаваш се към всички
Виж цялата вселена е в леглото ти
Ах колко общество в едно момиче"
Третата - "Писма до Гаустин" ми хареса най-много. Там наистина няколко неща ме хванаха за гърлото - те са му и от най-известните.
"Любовният заек
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави."
Като цяло приятно, на моменти много разхвърляно, но все пак емоционално. Доволен съм.
August 28, 2024
Открих своя любим български поет.
November 11, 2018
Думи, към които да се връщаш в нужда. Обичам. <3
April 10, 2011
Как се ревизира поезия? Ами не се. Цялото поетичество на Господинов е в тази книжка, а тя все пак съдържа три стихосбирки, разпрострени в две десетилетия. Колкото и уникален стил да си има един писател, той все пак се променя, така е и със стихотворенията в тази антология.
Макар и да имам силни пристрастия към "Лапидариум", който лично ми е повлиял, ще споделя нещо от "Писма до Гаустин", защото в ревизията на една стихосбирка, бих предпочела да оставя поезията да говори:
Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е
Макар и да имам силни пристрастия към "Лапидариум", който лично ми е повлиял, ще споделя нещо от "Писма до Гаустин", защото в ревизията на една стихосбирка, бих предпочела да оставя поезията да говори:
Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е
January 10, 2017
бягството от думите е лесно
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме
Добре де. Да съм глупава - не съм, даже изобщо. Да съм повърхностна, пак не съм. Да не разбирам от писане и поезия? И това не е. И даже харесвам Георги Господинов. Каква е тогава причината да не видя и капка смисъл в тази книга? От 260+ поеми ми допаднаха единствено 4, в останалите просто нямаше логичекси смисъл, нямаше поезия, нямаше и красота. Просто мухи, имена на градове и абсурдност.
Просто не.
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме
Добре де. Да съм глупава - не съм, даже изобщо. Да съм повърхностна, пак не съм. Да не разбирам от писане и поезия? И това не е. И даже харесвам Георги Господинов. Каква е тогава причината да не видя и капка смисъл в тази книга? От 260+ поеми ми допаднаха единствено 4, в останалите просто нямаше логичекси смисъл, нямаше поезия, нямаше и красота. Просто мухи, имена на градове и абсурдност.
Просто не.
May 13, 2010
Много качествена поезия :)
March 3, 2013
Ценна книга. Намираш се между редовете и липсата на пунктуация много пъти.
June 4, 2023
Една от най-невероятните книги писани някога. Г.Г отново не разочарова.
Любими цитати:
IX
казвате че е смъртта
чуйте думите му само
смърт ли
вкусих я веднъж
кисела и твърда
цяла вечер плюх
Мухата е натрапчива мисъл
която блъска черепа на стаята
Ще чакам
да залепне в забравеното сладко
на старите мисли
Надпис
...защото
бягството от думите е лесно
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме
"И смъртта се обясняваше от само себе си. Небето си прибираше душите през керемидите, а телата цопваха в тартара. Това беше естеството на отвъдното.
Седях над дупката и не усещах гнус. Бях треснат от прозрението, че тартарът, където според баба ми всички щяхме да идем един ден, се намираше съвсем близо, в двора, досами къщата ни.
И ние ходехме там всеки ден."
"(...) Писателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено. ... Особен вкус имаше тази чорба."
"там, край Вечния огън, като фасове
видях едни твои синове да угасват, Българийо."
След седем дни ще се родя и ще забравя.
За съчиняването
Време е и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.
Измисли с, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя-огромното).
Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,
защото кой ще ме измисли след това.
На въпроса кое е първо-яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отстъпва.
В началото
кокошката и яйцето седят
една срещу друго
едно срещу друга
мълчат и не знаят
кое първо
коя първа
да каже думата
(или думата още я няма)
и никой
не казва
Мамо
Рай. Деконструкция
Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
раят е другаде
друг
ад
е
Защо да снимаш не е притеснително, а да седнеш да пишеш на публично място-е? Затова някога е имало пътеписи, а сега-научнопопулярни филми. Затова някога хората са разказвали, а сега показват снимки. Канонът вече е друг- минава през "Canon"-а.
Всичко в този град замира рано,
само погребалната агенция
и смъртта
работят денонощно.
Една пътна табела в Нормандия
и си казваш-това е,
спасен е светът.
Всички пътища водят навсякъде,
всички пътища водят навсякъде,
не само към Рим,
не само към смъртта.
Една пчела пълзи
по цялото небе.
Любими цитати:
IX
казвате че е смъртта
чуйте думите му само
смърт ли
вкусих я веднъж
кисела и твърда
цяла вечер плюх
Мухата е натрапчива мисъл
която блъска черепа на стаята
Ще чакам
да залепне в забравеното сладко
на старите мисли
Надпис
...защото
бягството от думите е лесно
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме
"И смъртта се обясняваше от само себе си. Небето си прибираше душите през керемидите, а телата цопваха в тартара. Това беше естеството на отвъдното.
Седях над дупката и не усещах гнус. Бях треснат от прозрението, че тартарът, където според баба ми всички щяхме да идем един ден, се намираше съвсем близо, в двора, досами къщата ни.
И ние ходехме там всеки ден."
"(...) Писателите са хирурзи на човешката душа. Те трябва да изрежат от нея всичко гнило и разложено. ... Особен вкус имаше тази чорба."
"там, край Вечния огън, като фасове
видях едни твои синове да угасват, Българийо."
След седем дни ще се родя и ще забравя.
За съчиняването
Време е и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.
Измисли с, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя-огромното).
Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,
защото кой ще ме измисли след това.
На въпроса кое е първо-яйцето или кокошката, отговорът е: името, което отстъпва.
В началото
кокошката и яйцето седят
една срещу друго
едно срещу друга
мълчат и не знаят
кое първо
коя първа
да каже думата
(или думата още я няма)
и никой
не казва
Мамо
Рай. Деконструкция
Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
раят е другаде
друг
ад
е
Защо да снимаш не е притеснително, а да седнеш да пишеш на публично място-е? Затова някога е имало пътеписи, а сега-научнопопулярни филми. Затова някога хората са разказвали, а сега показват снимки. Канонът вече е друг- минава през "Canon"-а.
Всичко в този град замира рано,
само погребалната агенция
и смъртта
работят денонощно.
Една пътна табела в Нормандия
и си казваш-това е,
спасен е светът.
Всички пътища водят навсякъде,
всички пътища водят навсякъде,
не само към Рим,
не само към смъртта.
Една пчела пълзи
по цялото небе.
June 20, 2018
Както вече писах в ревюто ми на "Невидимите кризи", Георги Господинов е много четивен. Пише страхотно и препоръчвам всеки, който още не се е докосвал до творчеството му, да го направи.
"Балади и разпади" е предимно поезия и есета, но е лесно да намериш нещо от и за себе си вътре.
Разбира се, не беше перфектна - някои творби ми бяха твърде мрачни, други пък не ме достигнаха толкова като любимите ми в сборника. Но препоръчвам, вероятно няма да съжалявате ;)
"Балади и разпади" е предимно поезия и есета, но е лесно да намериш нещо от и за себе си вътре.
Разбира се, не беше перфектна - някои творби ми бяха твърде мрачни, други пък не ме достигнаха толкова като любимите ми в сборника. Но препоръчвам, вероятно няма да съжалявате ;)
September 1, 2020
Явно не разбирам от поезия и затова това за мен не е такава. Обичам прозата на Господинов с всичките ѝ странности и това е леко разочарование. Имаше някои добри попадения, но
Повечето
Са просто
Мисли които
Би трябвало да
Те ударят в земята
Но след като
Вече си чел нещо
От автора
Се усещат като негова
По-лошо версия
Хайде всички
Да напишем любимата
Бабина или мамина рецепта
Да сложим някой интервал
Да пропуснем всяка
Точка запетая
И да я наречем
стихотворение
Повечето
Са просто
Мисли които
Би трябвало да
Те ударят в земята
Но след като
Вече си чел нещо
От автора
Се усещат като негова
По-лошо версия
Хайде всички
Да напишем любимата
Бабина или мамина рецепта
Да сложим някой интервал
Да пропуснем всяка
Точка запетая
И да я наречем
стихотворение
June 11, 2021
Това е четвъртата книга на Г. Господинов, коята чета и точно тази най малко ми хареса! По принцип не чета поезия и не е моето нещо. Като цяло в книгата са събрани всички стихотворения на автора и имаше доста добри, но повечето не ме впечатлиха, а други дори ми се сториха нелогични и ненужни. Ако не сте чели нищо на Господинов по-добре прочетете “И други истории”, или “Невидимите кризи”, от тях останах доволен и ги препоръчвам!
February 11, 2021
Сборна поетична епитафия на Г.Г., която приобщава към книжното си тяло много знаковост и leit мотиви. Леко, ненатрапчиво четиво, което все пак остава и отеква със своята необозрима смиреност.
Read
February 8, 2024Забавни и умело написани стихове.
August 12, 2013
Ако се водя по оценките и добавките в анотацията, сега трябваше да дам 4-5 звезди и да си кривя душата да казвам какъв шедьовър съм прочела, но понеже поезия чета преди всичко със сърцето, ще си кажа направо: Не. Не обичам стихове без ритъм или ритъмът да “се чупи” и да е невъзможно да се рецитират напевно. Съжалявам, можете да ми кажете колко съм тесногръда, консервативна и всякакви такива, но докато бих преглътнала белия стих, то такива неща като свободния стих просто не са за мен. Няма да отрека колко истини има между редовете на тази книга, НО обичам мелодиката и благозвучието на стиха и винаги съм намирала за по-трудно да се изразяваш в рими, както и много по-силно въздействащо, затова и може би твърде субективно оценявам тези поети по-високо. Без ритъма и римата за мен просто се губи насладата.
April 16, 2016
Дори и оценката от 4 звезди е много. Може би, защото очаквах повече. Това все пак е Господинов. Да, онзи Господинов, който ме е разплаквал не веднъж с разказите си. Онзи Господинов, който знае къде да те трогне в най-(не)подходящия момент и да те разтрепери до основи. Нещо, което не постигна на нито едно място в поезията си. Да, има 2-3 страхотни стихотворения, използва интересни похвати, но толкова. Надявах се да ми остава теми за разсъждение за по-дълъг период от време, а останах само с една муха кацнала на череша (символ, който според мен би му докарал душевна еякулация, ако го види в тази комбинация...).
September 12, 2016
Определено е по-добър в прозата, отколкото в поезията. Имаше и чудесни неща, някои от тях ще си спомням.
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Усещам зад себе си
нечие тъжно око.
Обръщам се....
Залезът!
Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облакът....
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Усещам зад себе си
нечие тъжно око.
Обръщам се....
Залезът!
Дъждът въздъхна и остави
многоточие във локвите.
Какво ли
искаше да каже облакът....
January 23, 2016
Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ни се отдалечаваме
взаимно..... Есен
Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница....
Деконструкция.
“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
че Вселената се разширява
Следователно
ни се отдалечаваме
взаимно..... Есен
Майка ми
вари зад блока
лятото
на
лютеница....
Деконструкция.
“Раят
е винаги другаде
в рая
са винаги другите
другаде
раят е другаде
друг
ад
е”
January 27, 2014
I really liked the short verses of Lapidarium. I also enjoyed my deep immersion in the pictures his words drew in "Letters and Photographs"..
December 31, 2013
Любов
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Има добри попадения, но разказите ми допадат повече
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.
Има добри попадения, но разказите ми допадат повече
April 2, 2014
през цялото време, докато четях, имах чувството, че всичко звучи толкова красиво и естествено, сякаш самият той съчинява думите, моделирайки ги в поезия;
May 27, 2015
Загубих интерес доста рано...
Displaying 1 - 29 of 29 reviews