What do you think?
Rate this book
Назад-напред: Мемоари
Социалистическа България през погледа на един новозеландски поет.
"Тази увлекателна мемоарна книга за пътуванията на Кевин Айърланд като млад в Англия и Европа през 50-те и 60-те години на миналия век го показва как живее на пълни обороти извън родната си Нова Зеландия. В нея се разказва за пристигането му в Лондон в началото на 60-те години, за пребиваването му в Източна Европа в разгара на Студената война, когато е женен за българка, и установяването му в Лондон, където работи за в. Таймс, преди да се върне в Нова Зеландия в средата на 80-те. Остроумните наблюдения на Айърланд върху героите, с които се сприятелява, в смъкнатите негови стихове в ключови моменти съдържат уникални прозрения за България във време, когато тя е била малко позната на Запад."
Джанет Уилсън, почетен професор в Университета с Хортхамптън, Великобритания
"Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд. Този новозеландски поет, който почина през май 2023 г., малко преди да навърши 90 г., допринесе стиховете на Ботев, както и на други наши поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и т.н. да станат известни и ценени в англоезичния свят.
Кевин Айърланд идва у нас на гости през лятото на 1959 г. за две седмици, но се влюбва от пръв поглед в красивата студентка Дона Маринова, оженва се за нея и остава в България за 20 месеца. През това време той става приятел с много наши литератори като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и други. След като се преселва заедно с Дона в Лондон, вратата на дома му е пак отворена широко за български интелектуалци. Всичко това е описано с много хумор и поетични наблюдения на страниците на тази мемоарна книга, която представлява нещо като капсула на времето. От нея можем да научим малко известни факти за живота на нашите сънародници през втората половина на XX век, и то не само в България, но и в емиграция в Лондон. В част от главите няма българска връзка, но те съдържат интригуващи описания на живота в Лондон през 60-те и 70-те години на XX век, разкази за интересни хора и за природата на Нова Зеландия."
Владимир Дворецки
"Тази увлекателна мемоарна книга за пътуванията на Кевин Айърланд като млад в Англия и Европа през 50-те и 60-те години на миналия век го показва как живее на пълни обороти извън родната си Нова Зеландия. В нея се разказва за пристигането му в Лондон в началото на 60-те години, за пребиваването му в Източна Европа в разгара на Студената война, когато е женен за българка, и установяването му в Лондон, където работи за в. Таймс, преди да се върне в Нова Зеландия в средата на 80-те. Остроумните наблюдения на Айърланд върху героите, с които се сприятелява, в смъкнатите негови стихове в ключови моменти съдържат уникални прозрения за България във време, когато тя е била малко позната на Запад."
Джанет Уилсън, почетен професор в Университета с Хортхамптън, Великобритания
"Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд. Този новозеландски поет, който почина през май 2023 г., малко преди да навърши 90 г., допринесе стиховете на Ботев, както и на други наши поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и т.н. да станат известни и ценени в англоезичния свят.
Кевин Айърланд идва у нас на гости през лятото на 1959 г. за две седмици, но се влюбва от пръв поглед в красивата студентка Дона Маринова, оженва се за нея и остава в България за 20 месеца. През това време той става приятел с много наши литератори като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и други. След като се преселва заедно с Дона в Лондон, вратата на дома му е пак отворена широко за български интелектуалци. Всичко това е описано с много хумор и поетични наблюдения на страниците на тази мемоарна книга, която представлява нещо като капсула на времето. От нея можем да научим малко известни факти за живота на нашите сънародници през втората половина на XX век, и то не само в България, но и в емиграция в Лондон. В част от главите няма българска връзка, но те съдържат интригуващи описания на живота в Лондон през 60-те и 70-те години на XX век, разкази за интересни хора и за природата на Нова Зеландия."
Владимир Дворецки
212 pages, Paperback
First published January 1, 2002
About the author
Kevin Ireland
38 books2 followersIreland was born Kevin Mark Jowsey. As an infant he travelled to London with his parents where they lived for a time before returning to New Zealand. Shortly thereafter, his parents' marriage failed and he grew up on his maternal grandfather's Waikato farm, and then in Takapuna where he lived with his father. After leaving school, he studied at Auckland Teachers' College but did not complete a qualification.
After changing his surname by deed poll to Ireland in 1957, he headed to London in 1959 where he remained for twenty-five years (with the interlude of a short interval in Bulgaria, translating Bulgarian poetry into English); for two decades, Ireland was employed by The Times.
In 1986, Ireland was writer-in-residence at Canterbury University; in 1987, he was awarded the Grimshaw-Sargeson Fellowship; in 1989, he was the University of Auckland's writing fellow, assistant editor of Quote Unquote, and president of PEN, 1990–91.
Kevin Ireland OBE has published novels, short stories, memoirs, a book on fishing and another on growing old. Awards include an honorary doctorate, the 2004 Prime Minister’s Award for Literary Achievement and the 2006 A.W. Reed Award for his contribution to New Zealand writing.
Ireland died after a battle with cancer in Auckland at the age of 89.
From book blurb & Wikipedia
After changing his surname by deed poll to Ireland in 1957, he headed to London in 1959 where he remained for twenty-five years (with the interlude of a short interval in Bulgaria, translating Bulgarian poetry into English); for two decades, Ireland was employed by The Times.
In 1986, Ireland was writer-in-residence at Canterbury University; in 1987, he was awarded the Grimshaw-Sargeson Fellowship; in 1989, he was the University of Auckland's writing fellow, assistant editor of Quote Unquote, and president of PEN, 1990–91.
Kevin Ireland OBE has published novels, short stories, memoirs, a book on fishing and another on growing old. Awards include an honorary doctorate, the 2004 Prime Minister’s Award for Literary Achievement and the 2006 A.W. Reed Award for his contribution to New Zealand writing.
Ireland died after a battle with cancer in Auckland at the age of 89.
From book blurb & Wikipedia
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
September 22, 2024
Определено очаквах повече от тази мемоарна книга на новозеландския поет, писател и преводач Кевин Айърланд.
Не съм и много разочарован, но ми направи впечатление, че за човек живял цели 20 месеца в България, знанията и опита му са меко казано оскъдни и повърхностни и не дават почти нищо на читателите.
Не ми допаднаха и публикуваните в книгата негови стихове, но аз принципно съм далеч от поезията и не мога да дам меродавно мнение.
Частите, в които описва живота в Лондон ми бяха повечето скучни - и от там не може да се научи почти нищо ново.
Лондонски откровения: външни тоалетни в центъра на града, вани с дъски на тях, които служат за столове, маси и писалища. Нормално било да се изпикаеш в мивката, защото горната прелест е чак на един или два етажа разстояние… 😀😱
Цитати:
"Беше 1959г., времето бе чудесно и англичаните тъкмо щяха да влязат в XX век." 😄🇬🇧
"Една полицейска държава не разчита само на многобройна и бдителна полиция. Тя може да действа ефективно само с твърдата и непрестанна бдителност на неплатен, но безкрайно облагодетелстван легион от подлизурковци и блюдолизци, на които са дадени неограничени правомощия да надзирават и докладват своите съседи."
"За да напуснеш НРБ, след получаването на заветния з��дг��аничен паспорт, трябва да докажеш че не дължиш нищо и трябва да получиш шестнайсет други документа с подпис и печат - например за отсъствието на неплатени глоби за библиотеката или неплатени такси за вода…"
Не съм и много разочарован, но ми направи впечатление, че за човек живял цели 20 месеца в България, знанията и опита му са меко казано оскъдни и повърхностни и не дават почти нищо на читателите.
Не ми допаднаха и публикуваните в книгата негови стихове, но аз принципно съм далеч от поезията и не мога да дам меродавно мнение.
Частите, в които описва живота в Лондон ми бяха повечето скучни - и от там не може да се научи почти нищо ново.
Лондонски откровения: външни тоалетни в центъра на града, вани с дъски на тях, които служат за столове, маси и писалища. Нормално било да се изпикаеш в мивката, защото горната прелест е чак на един или два етажа разстояние… 😀😱
Цитати:
"Беше 1959г., времето бе чудесно и англичаните тъкмо щяха да влязат в XX век." 😄🇬🇧
"Една полицейска държава не разчита само на многобройна и бдителна полиция. Тя може да действа ефективно само с твърдата и непрестанна бдителност на неплатен, но безкрайно облагодетелстван легион от подлизурковци и блюдолизци, на които са дадени неограничени правомощия да надзирават и докладват своите съседи."
"За да напуснеш НРБ, след получаването на заветния з��дг��аничен паспорт, трябва да докажеш че не дължиш нищо и трябва да получиш шестнайсет други документа с подпис и печат - например за отсъствието на неплатени глоби за библиотеката или неплатени такси за вода…"
Displaying 1 of 1 review