What do you think?
Rate this book
Ангелски езици
.. Димитър Динев е композирал една комична и тъжна семейна сага за властта на политиката и тиранията на властниците... Със своя трагическо-магически реализъм, великолепно написан, "Ангелски езици" е роман за дългите зимни вечери...
ДИ ЦАЙТ
... Потопиш ли се веднъж в света на Димитър Динев, не ти се иска вече да го напуснеш...
ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ
...Един изключително европейски роман...
ДЕР ШПИГЕЛ
Да живее емигрантската литература, тя ни дари явление като Димитър Динев... През последните години рядко сме срещали- книги, които описват с такава наситеност колоритните и изпълнени с обрати биографии на своите герои, както романът "Ангелски езици" на Димитър Динев...
ДИ ВЕЛТ
С "Ангелски езици", много хвалена, много продавана и много внушителна творба, Динев доказва, че дървото на добрите разказвачи не вирее единствено на англо-саксонска, но и на славянска почва... Тук един автор сипе от рога на изобилието върху мизерстващата немска мозъчна литература...
ЛИТЕРАТУРЕН
С романа "Ангелски езици" Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век... една голяма литературна сензация!
ДИ ПРЕСЕ
Динев спокойно може да се мери с новите американски автори на бестселъри...
NDR...
Един и в най-малкия детайл впечатляващ роман...
НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ
ДИ ЦАЙТ
... Потопиш ли се веднъж в света на Димитър Динев, не ти се иска вече да го напуснеш...
ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ
...Един изключително европейски роман...
ДЕР ШПИГЕЛ
Да живее емигрантската литература, тя ни дари явление като Димитър Динев... През последните години рядко сме срещали- книги, които описват с такава наситеност колоритните и изпълнени с обрати биографии на своите герои, както романът "Ангелски езици" на Димитър Динев...
ДИ ВЕЛТ
С "Ангелски езици", много хвалена, много продавана и много внушителна творба, Динев доказва, че дървото на добрите разказвачи не вирее единствено на англо-саксонска, но и на славянска почва... Тук един автор сипе от рога на изобилието върху мизерстващата немска мозъчна литература...
ЛИТЕРАТУРЕН
С романа "Ангелски езици" Димитър Динев представя грандиозна, трагикомична панорама на европейската история на XX век... една голяма литературна сензация!
ДИ ПРЕСЕ
Динев спокойно може да се мери с новите американски автори на бестселъри...
NDR...
Един и в най-малкия детайл впечатляващ роман...
НОЙЕ ЦЮРИХЕР ЦАЙТУНГ
584 pages, Paperback
First published January 1, 2003
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 43 reviews
December 3, 2021
keşke on, hatta yirmi yıldız verebilsem bu kitaba. başlarda "bu sene en sevdiğim kitaplardan olacak galiba" demiştim, ortalarından itibaren hayatım boyu okuduklarım içinde en sevdiklerimden, en çok içselleştirdiklerimden biri oldu, bu duyguyla bitirdim bugün. içinde balkanlar var, çocukluk var, göçmenlik var, aile var, bolca dede ve nine anısı var, bolca doğu bloku "garip"liği var; sevdiğim tüm konular bir aradaydı, sipariş edip yazdırsam bu kadar olurdu. tabii bu sebeple hüznün fiziği'nin ardından "benim yazmak istediğim kitap zaten yazılmış" ümitsizliğine bir kez daha kapıldım bulgar edebiyatı yüzünden, alacağın olsun komšija. :)
iki karakterin bebekliklerinden yetişkinliklerine öyküleri, birbirine paralel olarak anlatılıyor, bir bölüm svetlyo, bir bölüm iskren şeklinde ilerliyor, arka planda bulgaristan'da komünizmin yükselişi ve düşüşü, başka ülkelere iltica edenlerin ailelerine yaşatılanlar, bulgarlaştırma politikası kapsamında türk ve roman azınlıklara uygulanan asimilasyonlar, komünizmden kapitalizme, doğudan batıya geçmekle gelen ve bolca işsizlik, parasızlık, şaşkınlık getiren özgürlük... ve bu süreçlerin sıradan insanların hayatındaki yansımaları var, ki oturup "ben şu bulgaristan'ın yakın tarihine bir çalışayım" desek bu kadar çok şeyi, böyle hiç sıkılmadan öğrenemeyiz gibi. svetlyo'nun babası jordan, rejim karşıtlarını sorgulamakla görevli bir milis, iskren'in babası mladen ise komünist partinin önemli bir üyesi; hikâyeleri birbirlerine ara sıra değiyor ama tam manasıyla hiç karışmıyor. plovdiv, sofya ve viyana şehirlerinin de en az iskren ve svetlyo kadar önemli karakterler olduğunu söylemeliyim. diğer karakterler ise öykülere renk katmanın ötesinde, bence olmazsa olmaz biçimde kurgulanmış; burada yazarın yaşlıyı yaşlının, yetişkini yetişkinin, çocuğu çocuğun, ergeni de ergenin "dilinde" konuşturmak konusundaki yeteneğine değinmeden edemiyorum, cemal ener de muhteşem bir çeviriyle türkçeye kazandırmış.
nasıl latin amerikalı yazarların kaleminde hemen her zaman hissedilen ironik bir umarsızlık varsa, doğu bloku yazarlarının, ya da -ex-yugoslavları de katmak adına- komünizmi tecrübe etmiş slav yazarların kaleminden de melankolik bir kara mizah damlıyor ve eserlere rengini, büyüsünü katıyor bence. şimdiye kadar hiç şaşmadı en azından benim okuduklarım içinde. :)
iskren ve svetlyo'nun öyküleri yeterince etkileyiciydi, ama svetlyo'nun annesi marina ve iskren'in büyükannesi sdravka de benim için unutulmaz karakterler oldu. iyi ki bu kitaba denk geldim, iyi ki okudum, iyi ki bulgar edebiyatı var, iyi ki ulusötesi edebiyat var.
iki karakterin bebekliklerinden yetişkinliklerine öyküleri, birbirine paralel olarak anlatılıyor, bir bölüm svetlyo, bir bölüm iskren şeklinde ilerliyor, arka planda bulgaristan'da komünizmin yükselişi ve düşüşü, başka ülkelere iltica edenlerin ailelerine yaşatılanlar, bulgarlaştırma politikası kapsamında türk ve roman azınlıklara uygulanan asimilasyonlar, komünizmden kapitalizme, doğudan batıya geçmekle gelen ve bolca işsizlik, parasızlık, şaşkınlık getiren özgürlük... ve bu süreçlerin sıradan insanların hayatındaki yansımaları var, ki oturup "ben şu bulgaristan'ın yakın tarihine bir çalışayım" desek bu kadar çok şeyi, böyle hiç sıkılmadan öğrenemeyiz gibi. svetlyo'nun babası jordan, rejim karşıtlarını sorgulamakla görevli bir milis, iskren'in babası mladen ise komünist partinin önemli bir üyesi; hikâyeleri birbirlerine ara sıra değiyor ama tam manasıyla hiç karışmıyor. plovdiv, sofya ve viyana şehirlerinin de en az iskren ve svetlyo kadar önemli karakterler olduğunu söylemeliyim. diğer karakterler ise öykülere renk katmanın ötesinde, bence olmazsa olmaz biçimde kurgulanmış; burada yazarın yaşlıyı yaşlının, yetişkini yetişkinin, çocuğu çocuğun, ergeni de ergenin "dilinde" konuşturmak konusundaki yeteneğine değinmeden edemiyorum, cemal ener de muhteşem bir çeviriyle türkçeye kazandırmış.
nasıl latin amerikalı yazarların kaleminde hemen her zaman hissedilen ironik bir umarsızlık varsa, doğu bloku yazarlarının, ya da -ex-yugoslavları de katmak adına- komünizmi tecrübe etmiş slav yazarların kaleminden de melankolik bir kara mizah damlıyor ve eserlere rengini, büyüsünü katıyor bence. şimdiye kadar hiç şaşmadı en azından benim okuduklarım içinde. :)
iskren ve svetlyo'nun öyküleri yeterince etkileyiciydi, ama svetlyo'nun annesi marina ve iskren'in büyükannesi sdravka de benim için unutulmaz karakterler oldu. iyi ki bu kitaba denk geldim, iyi ki okudum, iyi ki bulgar edebiyatı var, iyi ki ulusötesi edebiyat var.
May 6, 2021
4.45 ⭐
Доста време заобикалях тази книга, но срещата ми с нея се оказа неизбежна 🙂 Отидох до Библиотеката да върна стари книги, зареях поглед измежду лавиците, а
" Ангелски езици" ме " гледаше" настоятелно от там и...не можеше да не откликна. Хората казват, че всъщност книгите ни намират в точния момент. Точно така се случи с " Ангелски езици".
Прекрасна препоръка от страна на Методи, която отлагах дълго, защото си мислех, че ще е отново един от баналните емигрантски романи. Да, книгата засяга емигрантската тематика, ала е всичко друго, но не отегчителна. Всъщност е многопластова семейна сага.
В нея наред със соц неволите са вкарани и семейни драми, емоции, хумористични моменти.
Димитър Динев работи много умело с думите и рисува живи образи и атмосфера. Фокусира се върху чувствата, които понякога бушуват у повечето емигранти, а именно усещането за изолация, самота, безизходица.
Запознава ни с двама българи- Искрен и Светльо, които загърбват миналото в родината си и тръгват да търсят по- светло бъдеще във Виена. Те дори и не знаят колко свързани са помежду си, и как съдбите им са преплетени, докато не се срещат на едно Виенско гробище, търсейки изход от проблемите си. Странно място човек да търси надежда, но там ги води мълвата за Миро, смятан за ангел- хранител.
Основата, върху която е построена сюжетната линия на Искрен и Светльо, е всъщност историята на техните семейства, техния род, по време на социализма.
Единият патриарх, Младен, е амбициозен член на партията, който лавира ловко в социалистическата среда и се издига в кариерата си. Той е планирал всичко в живота си, дори и брака си, и умело следва стъпките, които му отварят път за постигане на своите цели. Склонен е да се отрече дори от семейството си, заради личните си интереси. Доста сложен и противоречив характер е Младен.
Жена му, Доротея, е актриса в сянка. Професианалното й развитие е в застой, заради брака и очакванията да бъде добра съпруга и майка. До един момент това я устройва, особено след раждането на сина им Искрен, но по натам, единствения й изход да излезе от сивото ежедневие, е да обърне внимание на своята личностна реализация.
Въпреки властната си същност, имаше някаква болезнена уязвимост в Младен. Накрая даже ми стана жал за него.
Изобщо Динев заплита много сложни взаимоотношения и характери.
Другият патриарх, Йордан, е милиционер- позиция, придобита уж по заслуги, защото е потомък на псевдо активен борец и партизанин. Осъзнавайки, че неговите постижения всъщност са един вид милостиня, той избива комплексите си, унижавайки и тормозейки хората по време на разпити. На Йордан обаче му се удава разпитването. Там е в своята стихия, сякаш това е компенсаторен механизъм да извлича от хората онова, което самия той не може да изкара от себе си.
Неговото лично неудовлетворение се пренася и в дома му, моделирайки една нещастна съпруга и смачкан син, Светльо.
Йордан прехвърля върху децата си( особено върху Светльо) своите големи очаквания и проектира върху тях неосъществените си амбиции, понякога по абсолютно неадекватен начин, заслепен от представите си за тяхното светло бъдеще.
" Това, че беше сянка на интелектуалци, изобщо не го беше превърнало в интелектуалец, както си бе въобразил."
Романът е зареден със силни психологически моменти и изпуска парата на героите постепенно, до пълното избиване на напрежението. Авторът не пести нито хапливата си ирония, нито горчилката, нито хубавите моменти, нито дълбоките си философски размисли. Той просто ги съчетава по един майсторски начин в " Ангелски езици".
Доста време заобикалях тази книга, но срещата ми с нея се оказа неизбежна 🙂 Отидох до Библиотеката да върна стари книги, зареях поглед измежду лавиците, а
" Ангелски езици" ме " гледаше" настоятелно от там и...не можеше да не откликна. Хората казват, че всъщност книгите ни намират в точния момент. Точно така се случи с " Ангелски езици".
Прекрасна препоръка от страна на Методи, която отлагах дълго, защото си мислех, че ще е отново един от баналните емигрантски романи. Да, книгата засяга емигрантската тематика, ала е всичко друго, но не отегчителна. Всъщност е многопластова семейна сага.
В нея наред със соц неволите са вкарани и семейни драми, емоции, хумористични моменти.
Димитър Динев работи много умело с думите и рисува живи образи и атмосфера. Фокусира се върху чувствата, които понякога бушуват у повечето емигранти, а именно усещането за изолация, самота, безизходица.
Запознава ни с двама българи- Искрен и Светльо, които загърбват миналото в родината си и тръгват да търсят по- светло бъдеще във Виена. Те дори и не знаят колко свързани са помежду си, и как съдбите им са преплетени, докато не се срещат на едно Виенско гробище, търсейки изход от проблемите си. Странно място човек да търси надежда, но там ги води мълвата за Миро, смятан за ангел- хранител.
Основата, върху която е построена сюжетната линия на Искрен и Светльо, е всъщност историята на техните семейства, техния род, по време на социализма.
Единият патриарх, Младен, е амбициозен член на партията, който лавира ловко в социалистическата среда и се издига в кариерата си. Той е планирал всичко в живота си, дори и брака си, и умело следва стъпките, които му отварят път за постигане на своите цели. Склонен е да се отрече дори от семейството си, заради личните си интереси. Доста сложен и противоречив характер е Младен.
Жена му, Доротея, е актриса в сянка. Професианалното й развитие е в застой, заради брака и очакванията да бъде добра съпруга и майка. До един момент това я устройва, особено след раждането на сина им Искрен, но по натам, единствения й изход да излезе от сивото ежедневие, е да обърне внимание на своята личностна реализация.
Въпреки властната си същност, имаше някаква болезнена уязвимост в Младен. Накрая даже ми стана жал за него.
Изобщо Динев заплита много сложни взаимоотношения и характери.
Другият патриарх, Йордан, е милиционер- позиция, придобита уж по заслуги, защото е потомък на псевдо активен борец и партизанин. Осъзнавайки, че неговите постижения всъщност са един вид милостиня, той избива комплексите си, унижавайки и тормозейки хората по време на разпити. На Йордан обаче му се удава разпитването. Там е в своята стихия, сякаш това е компенсаторен механизъм да извлича от хората онова, което самия той не може да изкара от себе си.
Неговото лично неудовлетворение се пренася и в дома му, моделирайки една нещастна съпруга и смачкан син, Светльо.
Йордан прехвърля върху децата си( особено върху Светльо) своите големи очаквания и проектира върху тях неосъществените си амбиции, понякога по абсолютно неадекватен начин, заслепен от представите си за тяхното светло бъдеще.
" Това, че беше сянка на интелектуалци, изобщо не го беше превърнало в интелектуалец, както си бе въобразил."
Романът е зареден със силни психологически моменти и изпуска парата на героите постепенно, до пълното избиване на напрежението. Авторът не пести нито хапливата си ирония, нито горчилката, нито хубавите моменти, нито дълбоките си философски размисли. Той просто ги съчетава по един майсторски начин в " Ангелски езици".
December 1, 2019
Ежедневието на соца без лагери и кървища; зловещото е зад спретнатите завески на уредения дом, в премълчаното и нормалното. Много се забавлявах с чувството за хумор на Динев и с удоволствие бих прочела и следващия му роман, без значение от темата (чух, че подготвя такъв).
November 4, 2019
Ангелски езици говорят, дяволски неща вършат: http://knigolandia.info/book-review/a...
Също както Коспартов, и Динев демонстрира стилово умение, което вече не откривам у младите съвременни автори, умението да се пише мащабно, сочно, нюансирано, с целия размах на българския език и едно търпение… истинско търпение, за да позволиш на растението, което расте от посятите зърна на буквите, да цъфне. И Дамян Дамянов е уловил точно това според мен на корицата – двата рода, които се сблъскват в една тъмна нощ пред родилното, и които през десетилетията напред ще са осъдени да преплитат бодливи филизи. До оня момент на виенското гробище, пред паметника на ангела с мобифон в ръка – Миро, когато две от жертвите на българския преход се срещат, без да знаят колко са свързани и колко са едно.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/a...
Също както Коспартов, и Динев демонстрира стилово умение, което вече не откривам у младите съвременни автори, умението да се пише мащабно, сочно, нюансирано, с целия размах на българския език и едно търпение… истинско търпение, за да позволиш на растението, което расте от посятите зърна на буквите, да цъфне. И Дамян Дамянов е уловил точно това според мен на корицата – двата рода, които се сблъскват в една тъмна нощ пред родилното, и които през десетилетията напред ще са осъдени да преплитат бодливи филизи. До оня момент на виенското гробище, пред паметника на ангела с мобифон в ръка – Миро, когато две от жертвите на българския преход се срещат, без да знаят колко са свързани и колко са едно.
CIELA Books
http://knigolandia.info/book-review/a...
January 20, 2023
Çok, çok iyi bir roman Melek İzi. 2000’li yılların başında Viyana’da, yaşamdan ümidini kesmiş, çaresiz iki göçmenin anlatımıyla başlıyor. Ardından geriye, 19. yüzyıl sonu Bulgaristan’ına gidiyoruz ve karşımıza Viyana’da çıkan karakterlerin ailelerinin iki kuşak öncesinden başlayan hikayesini okuyoruz. Zaman zaman hayatlarının yönünü değiştirecek karşılaşmaları oluyor bu iki aile fertlerinin birbirleriyle, bazen de gerçek hayatta birbirinin yanından geçip gidiveren insanlar misali gündelik denk gelişleri. Bu iki ailenin hikayesinin arka planında da Bulgaristan’ın bir yüzyıllık tarihi aktarılıyor: Balkan Savaşı, ardından 1. ve 2. Dünya Savaşı, önce faşizm ardından komunizmin yükselişi, monarşinin kaldırılması, askeri darbeler, Sovyet dönemi ve en nihayetinde Sovyet sonrası dönem, iki ailenin hayatlarının olağan akışı içinde muazzam anlatılıyor. Dimitri Dinev muhteşem bir yazar. Kurgu ve karakter inşa etme, hikaye anlatma, siyasi tarihi son derece güçlü bireysel hikayelere yedirme, bunu mizahla yoğurarak ifade etme kabiliyeti inanılmaz. Mısır tarlasında saklanırken eskaza partizan olmuş dedeler, komünizm döneminde Tanrı’yla konuştuğu için bağırsak kurdu döktüğünü sanan çocuk ya da tuvalet kağıdı olarak kullandığı gazeteler yüzünden tutuklandığı için hayatı boyunca bunları okuyan baba gibi dönemin ruhunu mizahla harmanlamasına bayıldım. Çok güçlü bir arka plan sunarken, aynı zamanda bu kadar etkileyici bireysel dünyaları ayrı ayrı, tüm detaylarıyla kurması hayranlık uyandırıcı. Roman ilerledikçe karakter ve mevzuları birbirlerine bu kadar incelikli bağlaması da öyle. Toplumsal eşitlik ve adaletin pratikte işlemediği dönemde, aslında farklı sosyoekonomik sınıflara mensup iki ailenin çocuklarının, yetiştirilme biçimlerinden gittikleri okullara ve askerliklerine kadar nasıl farklı yollardan geçtikleriyle de ülkesini çok iyi analiz etmiş Dinev. Batıl inançlar ve falcılık gibi kültürel benzerlikler ya da aynı dönemde müstakil evlerden apartman yaşantısına geçmemiz gibi detaylar da sıcacık bir hale getiriyor romanı. Koca bir yüzyılın anlatımından sonra da başladığı yere dönüyor hikaye ve göçmenlik, ırk, vatandaşlık meseleleriyle güçlü bir Batı Avrupa eleştirisini de esirgemiyor yazar. Dili, anlatımı, mizahı, karakterleri, kurgusu, her şeyiyle kusursuz bir romandı bence. En sevdiğim kitaplardan biri artık.
November 23, 2019
Още със самото начало "Ангелски езици" даде сериозна заяв��а, че ще ме владее известно време. Трудностите, в които Светлин и Искрен, двама български емигранти във Виена са попаднали ме привлече и нямах търпение да разбера как този митичен образ Миро ще ги избави от тях. За отговора на този въпрос, обаче, щях да почакам.
След тази мрачна реалност, авторът ни прави свидетели не само на миналото на двамата герои, но и на тяхната родова памет. Начина, по който той описва житието на поколенията от двете главни фамилии ме заплени. Историята на Апостолови и Младенови е представена доста подробно, с удивителен талант и вдъхновение. Животите на членовете от тези семейства се развиват последователно и естествено, а ситуациите в които те попадат и миговете от ежедневието им са толкова лични, че освен, че станах свидетел на действието се почувствах и като част от него.
Паралелно с развоя при хората книгата представя и историческите процеси, които си взаимодействат с тях, биват изграждани и изграждат.
Харесаха ми много неща - романтичните и невинни моменти от детството, драматичните избори, уроците от миналото, преплитащите се нишки на съдбата.
С този роман Димитър Динев не само раказва, но и провокира, поляризира, създава контраст и ни позволява да видим света през неговите очи.
След тази мрачна реалност, авторът ни прави свидетели не само на миналото на двамата герои, но и на тяхната родова памет. Начина, по който той описва житието на поколенията от двете главни фамилии ме заплени. Историята на Апостолови и Младенови е представена доста подробно, с удивителен талант и вдъхновение. Животите на членовете от тези семейства се развиват последователно и естествено, а ситуациите в които те попадат и миговете от ежедневието им са толкова лични, че освен, че станах свидетел на действието се почувствах и като част от него.
Паралелно с развоя при хората книгата представя и историческите процеси, които си взаимодействат с тях, биват изграждани и изграждат.
Харесаха ми много неща - романтичните и невинни моменти от детството, драматичните избори, уроците от миналото, преплитащите се нишки на съдбата.
С този роман Димитър Динев не само раказва, но и провокира, поляризира, създава контраст и ни позволява да видим света през неговите очи.
January 15, 2019
Доста увлекателна история за преплитането на съдбите на две български семей��тва от началото на комунизма, та до наши дни. Повечето драма е вътре в хората, а не около тях, което не е съвсем като типичната семейна сага. По-типично е, че се появяват пластове и в най-еднослойните персонажи, но от това историята не страда изобщо. Напротив, описанията на чувствата на героите са ми любимата част, макар малките сладки сравнения накрая да нямаха същия ефект като в началото.
Не ми се случва често да не мога да остав�� книга, но последните глави на тази ги прочетох където сваря.
Не ми се случва често да не мога да остав�� книга, но последните глави на тази ги прочетох където сваря.
October 9, 2018
"Казали, що Міро не помер, а став янголом, янголом усіх емігрантів і біженців. Тож якщо ти емігрант чи біженець і опинивсь у розпачливому становищі, то тобі треба лише піти до нього на могилу, принести йому квітів чи ще чогось і попросити про допомогу, і, як за життя, він вислухає кожного. В янголів не запитують про документи, не вивчають прискіпливо фотографію у них в паспорті чи на візі й не порівнюють її з їхнім обличчям. Тож не залишалося нічого іншого, як або вірити в ту чутку, або сміятися з неї. Вірити й сміятися — це загалом усе, що зрештою залишається людині. Ще один крок назад, і вона знову перетвориться на землю, на порох, що її колись з нього було створено. Вірити й сміятися, а на що ще спроможна людина, опинившись під тягарем відчаю і розпачу, як не вдатися до цієї давньої перевіреної зброї — або вірити, або сміятися, або ж і вірити, і сміятися водночас."
Напередодні Різдва 2001-ого на одній з центральних алей цвинтаря у Відні зустрічаються двоє болгарів із Пловдіва — Іскрен та Светлін.
І не здогадуються, що їхні батьки гиркалися в той день, коли народився один і втратив новонароджену сестричку інший.
Як і про те, що перша і найближча дитсадкова приятелька одного згодом стала першим коханням іншого.
І що пізніше дівчина з дивовижним ім'ям Радост, не дочекавшись зі служби в армії того другого, стала любаскою того першого.
Скільки ще таких точок перетину можна віднайти у двох, здавалося б, геть чужих життях?
Шанувальники сімейних саг, раджу вам звернути увагу на цей томисько у непримітній палітурці. Тут навіть генеалогічні дерева є! ) А ще у цій книзі ви знайдете багато-багато сторінок густого тексту, який розповість нам про три покоління двох родів, при чому левова частина подій відбувається за часів соціалістичної Болгарії, яка постає напрочуд подібною до радянської України, і пан Дінев добре висвітлив увесь трагікомізм цієї епохи.
Напередодні Різдва 2001-ого на одній з центральних алей цвинтаря у Відні зустрічаються двоє болгарів із Пловдіва — Іскрен та Светлін.
І не здогадуються, що їхні батьки гиркалися в той день, коли народився один і втратив новонароджену сестричку інший.
Як і про те, що перша і найближча дитсадкова приятелька одного згодом стала першим коханням іншого.
І що пізніше дівчина з дивовижним ім'ям Радост, не дочекавшись зі служби в армії того другого, стала любаскою того першого.
Скільки ще таких точок перетину можна віднайти у двох, здавалося б, геть чужих життях?
Шанувальники сімейних саг, раджу вам звернути увагу на цей томисько у непримітній палітурці. Тут навіть генеалогічні дерева є! ) А ще у цій книзі ви знайдете багато-багато сторінок густого тексту, який розповість нам про три покоління двох родів, при чому левова частина подій відбувається за часів соціалістичної Болгарії, яка постає напрочуд подібною до радянської України, і пан Дінев добре висвітлив увесь трагікомізм цієї епохи.
March 28, 2021
Невероятно увлекателна исория за съдбите на две семейства в комунистичека България, разказана с приятно чувство за хумор. Книгата представя много добре амбивалентната същност на хората и наивността, която аз лично опредлено свързвам с българската нравственост. Невероятните описания на Пловдив събудиха голяма носталгия в мен. Обобщително мога да кажа, че книгата ми хареса изключително много и попада в списъка ми с любими книги.
August 12, 2008
A profound panoramic picture of communist and post-communist Bulgaria, based on the life stories of vivid characters. Dimitre Dinev is a talented Austrian author of Bulgarian origin who can write with love and passion, and who possesses a keen ability to observe and a sense of black humor.
I deeply wish the book was translated into English, so that it reaches a much larger audience.
I deeply wish the book was translated into English, so that it reaches a much larger audience.
September 15, 2019
чудова книжка. всіяна метафорами історія двох родів, що переплелися і самі не відали того, тільки читач це бачить.
"світ гине не від розбійників, не від пожеж, а від ненависті, ворожнечі, від усіх цих дрібних чвар."
"відчинилися двері, з трамвая вийшло багато с��утку й одна посмішка"
"світ гине не від розбійників, не від пожеж, а від ненависті, ворожнечі, від усіх цих дрібних чвар."
"відчинилися двері, з трамвая вийшло багато с��утку й одна посмішка"
October 8, 2021
Поради стечение на обстоятелствата тази година, четох книгата мнооого дълго време.. Бавно, понякога и само по страница на ден.. Сега на финала, откривам, че това не беше непременно лошо.. Бавното потъване в историята ме накара може би да я оценя и запомня по-добре. Една от малкото български съвременни книги които ми харесват през последните години. Малко ми остана за петте звезди, и това беше набързо скал��пения(според мен) край, нелогично забързан и не подхождащ на поетапното разкриване на сюжета. Все пак "Ангелски ези��и" е чудесна! Бих чела и друго от автора.
May 9, 2012
Каквото мислих, го написах за Капитал Лайт преди време :)
July 5, 2021
За първи път прочетох "Ангелски езици" преди 12 години, когато имах нужда от чужди животи. И тази книга ми ги предложи - палитра от хора, поколения, съдби, истории... Прочетох я жадно, негърпеливо, на един дъх. Последните страници прелистих късно през нощта/рано сутринта и после съжалявах, че не съм имала търпението. Тогава останах разочарована от финала, не разбрах как толкова гениална книга може да завърши така. След много време мисля, че го разбрах по друг начин.
През годините я подарявах, давах на заем, препоръчвах на кого ли не. На всеки важен човек в живота си подарявах по едно копие - последно я подарих на лекарите, които изродиха детето ми. Купува си я няколко пъти, защото все някой забравяше да ми я върне. Имам и до днес една традиция - когато някой я прочете по моя препоръка, да обсъдим любимия му герой. И ето защо ми е толкова любима - героите са хора, нито съвършено добри, нито съвършено зли - всеки е изтъкан от слабости и очарование. Затова съм получавала всевъзможни отговори на въпроса за любимия герой - баба Здравка (определено е фаворит на мнозина), Младен, Искрен, Марина, Доротея, Йордан... Почти 10 години по-късно я прочетох за втори път. И макар да съм я обсъждала с всякакви хора стотици пъти през тези години, останах поразена колко много истории са останали незабелязани и ги видях за първи път. Това е гениалното в тази книга - жадно искаш да стигнеш до края, прескачаш по страниците, следиш как ще се развие съдбата на Искрен и Светльо, но светът не се върти около един или двама души. Димитър Динев всъщност ти разказва живота на няколко поколения в две семейства - трагедиите им, поривите и победит�� им, любовните им истории, края им...и всеки е в центъра на един цял свят. Така с почуда установих, че една от най-силните любовни истории в книгата дори не я помнех, един от най-интересните герои всъщност изобщо не го бях разбрала. Така Йордан и Доротея станаха любимите ми герои. Ще изчакам още 10 години и ще я прочета отново. Вече нямам търпение. И за финал, не мога да не споделя колко ме впечатли, че книгата е написана на немски и едва години по-късно преведена на български. В едно интервю авторът обяснява това с "човек пише на езика, на който е обичан". Хареса ми това обяснение, но чудя се как на немски ще усетиш вкуса на тази книга. Преди време я препоръчах на познат немец. Прочете я и я обсъдихме и се оказа, че той пък се беше впечатлил от неща, които аз не съм забелязала. Но още се чудя дали я е изживял както аз бях? На една читателска среща с Димитър Динев, той сподели, че преводът на български е отнел почти толкова време колкото написването й. Е личи си - всяка дума си е на мястото, не звучи съшито, не звучи преведено, чак на моменти се връщаш да препрочетеш последните изречения и да си кажеш "Ах! Ах, чуй я тази дума! Не така бързо, поспри се, наслади се..." А чудното черно чувство за хумор и вплитането на темите за смъртта, лудостта, телесните и душевни недъзи без изобщо да те натоварва, дори не мога да ги коментирам.
Трябва да се прочете. И трябва да си намериш любим герой ;)
През годините я подарявах, давах на заем, препоръчвах на кого ли не. На всеки важен човек в живота си подарявах по едно копие - последно я подарих на лекарите, които изродиха детето ми. Купува си я няколко пъти, защото все някой забравяше да ми я върне. Имам и до днес една традиция - когато някой я прочете по моя препоръка, да обсъдим любимия му герой. И ето защо ми е толкова любима - героите са хора, нито съвършено добри, нито съвършено зли - всеки е изтъкан от слабости и очарование. Затова съм получавала всевъзможни отговори на въпроса за любимия герой - баба Здравка (определено е фаворит на мнозина), Младен, Искрен, Марина, Доротея, Йордан... Почти 10 години по-късно я прочетох за втори път. И макар да съм я обсъждала с всякакви хора стотици пъти през тези години, останах поразена колко много истории са останали незабелязани и ги видях за първи път. Това е гениалното в тази книга - жадно искаш да стигнеш до края, прескачаш по страниците, следиш как ще се развие съдбата на Искрен и Светльо, но светът не се върти около един или двама души. Димитър Динев всъщност ти разказва живота на няколко поколения в две семейства - трагедиите им, поривите и победит�� им, любовните им истории, края им...и всеки е в центъра на един цял свят. Така с почуда установих, че една от най-силните любовни истории в книгата дори не я помнех, един от най-интересните герои всъщност изобщо не го бях разбрала. Така Йордан и Доротея станаха любимите ми герои. Ще изчакам още 10 години и ще я прочета отново. Вече нямам търпение. И за финал, не мога да не споделя колко ме впечатли, че книгата е написана на немски и едва години по-късно преведена на български. В едно интервю авторът обяснява това с "човек пише на езика, на който е обичан". Хареса ми това обяснение, но чудя се как на немски ще усетиш вкуса на тази книга. Преди време я препоръчах на познат немец. Прочете я и я обсъдихме и се оказа, че той пък се беше впечатлил от неща, които аз не съм забелязала. Но още се чудя дали я е изживял както аз бях? На една читателска среща с Димитър Динев, той сподели, че преводът на български е отнел почти толкова време колкото написването й. Е личи си - всяка дума си е на мястото, не звучи съшито, не звучи преведено, чак на моменти се връщаш да препрочетеш последните изречения и да си кажеш "Ах! Ах, чуй я тази дума! Не така бързо, поспри се, наслади се..." А чудното черно чувство за хумор и вплитането на темите за смъртта, лудостта, телесните и душевни недъзи без изобщо да те натоварва, дори не мога да ги коментирам.
Трябва да се прочете. И трябва да си намериш любим герой ;)
June 8, 2016
Два живота в едно.
(Всичко ти е познато като началното ти училище - дори е в Пловдив! - и всичко изглежда обречено по начало. Преди всичко заради неизречените неща или точно заради изречените, в които не вярваш така или иначе.)
Така или иначе, напълно убедена съм, че точно така се преплитат нишки и животи, че дори и да се срещнат (на един гроб на бивша мутра във Виена), дори и да искат, пак няма да разберат колко споделят.
(Всичко ти е познато като началното ти училище - дори е в Пловдив! - и всичко изглежда обречено по начало. Преди всичко заради неизречените неща или точно заради изречените, в които не вярваш така или иначе.)
Така или иначе, напълно убедена съм, че точно така се преплитат нишки и животи, че дори и да се срещнат (на един гроб на бивша мутра във Виена), дори и да искат, пак няма да разберат колко споделят.
July 12, 2019
Read it, even twice, some years ago now. Still in my mind after all this years - most of all for its remarkable language. The way the author uses an unusual arrangement of words to make even the dullest and darkest scenes somehow poetic - sheer magic!
December 14, 2019
Браво! Динев описва мащабно българската действителност през последните няколко години на комунизма. Страхотен писател!
January 22, 2021
Една от най-добрите книги, които съм чела напоследък. Живи образи, богат език, интересен стил и вълнуващ сюжет. Трябва да се прочете.
June 19, 2023
Хареса ми, дори да не ми се четеше за това време, когато авторът те хване с начина, по който пише, те спечелва.Две семейни саги, започнали още преди комунизма ще продължат и след него.Много силни мъжки образи, бащи и синове, от плът и кръв.Прекрасно описани детски години,след това младежки,загуба на илюзиите и все пак накрая една надежда.
July 26, 2020
**4.1**
September 17, 2022
Не знам дали е времето за ревю на книгата ... Дали не трябва да отлежи още в съзнанието ми, но ме сърбят вече ръцете неудържимо!
Още преди да бях свършила романа, ми се искаше да го чета отново. И бих го направила - на немски, на български.
Едно е да направиш роман за живота, но да дадеш живот на романа могат само много, много добрите творци. Стилът на Димитър Динев е изключително приятен, непретенциозен, ненапънат, а същевременно изказът е толкова б��гат и удря точно в целта!
Романът проследява живота на няколко поколения на два рода, свързани помежду си по "неведоми" пътища. И по личния избор, и по странната ирония на съдбата. А там, на фона на събитията, уж, стои един неизменен герой - времето като социална, политическа, държавна обстановка. Толкова плашещ герой с капризите си, че някои се опитват да го омилостивят, да го подчинят, кръщавайки децата си на желаните мир и победа.
И както Димитър Динев ни напомня чрез гласа на един луд - всичко, което ни е нужно, го носим в себе си. Така и героите, които се учат да уповават на изконното и истински важното в живота, устояват на бурите му!
С романа "Ангелски езици" се смях, плаках, тъжах, симпатизирах, усмихвах се, умилявах се, отвращавах се, съчувствах, а бе, минах си през цялата палитра от емоции и така ме "засити", че даже не можах да се разсърдя на финала, който донякъде разбрах, донякъде ми се искаше да е друг, а пък в някаква част ми дава надежда, че авторът ще има какво да каже още за съдбите на Светлин и Искрен.
Благодаря за невероятното удоволствие и новата ми любима книга!
П.С. Баба Здравка ми е любимка!
Още преди да бях свършила романа, ми се искаше да го чета отново. И бих го направила - на немски, на български.
Едно е да направиш роман за живота, но да дадеш живот на романа могат само много, много добрите творци. Стилът на Димитър Динев е изключително приятен, непретенциозен, ненапънат, а същевременно изказът е толкова б��гат и удря точно в целта!
Романът проследява живота на няколко поколения на два рода, свързани помежду си по "неведоми" пътища. И по личния избор, и по странната ирония на съдбата. А там, на фона на събитията, уж, стои един неизменен герой - времето като социална, политическа, държавна обстановка. Толкова плашещ герой с капризите си, че някои се опитват да го омилостивят, да го подчинят, кръщавайки децата си на желаните мир и победа.
И както Димитър Динев ни напомня чрез гласа на един луд - всичко, което ни е нужно, го носим в себе си. Така и героите, които се учат да уповават на изконното и истински важното в живота, устояват на бурите му!
С романа "Ангелски езици" се смях, плаках, тъжах, симпатизирах, усмихвах се, умилявах се, отвращавах се, съчувствах, а бе, минах си през цялата палитра от емоции и така ме "засити", че даже не можах да се разсърдя на финала, който донякъде разбрах, донякъде ми се искаше да е друг, а пък в някаква част ми дава надежда, че авторът ще има какво да каже още за съдбите на Светлин и Искрен.
Благодаря за невероятното удоволствие и новата ми любима книга!
П.С. Баба Здравка ми е любимка!
March 1, 2011
Общо взето добре написана книга, но имаше много плоски метафори, сравнения и разни подобни дразнещи изречения, които поставят под въпрос стила като цяло. Аз, например, намирам за изключително плоско, когато има пряка реч, след нея да следват пояснения като "пошегува се Иван", "засмя се Драган", "каза Мария". Разбира се, имаше и много добри описания, но сякаш не е доизпипана. Историята не е кой знае какво и не ми беше много интересна, предвид широката експлоатация на темата за соц-а и края на соц-а. Според мен книгата няма емоционална дълбочина. Финалът е доста пооплескан. Читаема е, но е много дълга и със сигурност не е wow factor. Все пак мисля, че е книга, която ще се хареса на много хора и си заслужава вниманието.
August 18, 2014
... или превода .. или самата книга .. или и двете .. се опитваха през цялото време много настойчиво да ме откажат да чета книги .. Започна обещаващо и много бързо премина в описание на родата до пето коляно на всеки герой, със снизходително-подигравателно отношение, което толкова много мразех в имащите се за интелекти в нашето соц. минало. Според мен авторът е искал да предаде точно това от онова време и по гнилия послевкус изглежда се е справил чудесно. Всяко произведение предизвикало някакви емоции е добро и въздействащо - в случая за мен по доста неприятен начин.
April 21, 2020
Прочетох я преди повече от 15 години, когато излезе първият български превод. Малкият син често ме гледаше как се хиля неистово и сам си докара беля на главата. "Ангелски езици" ми я чете на глас близо два месеца по половин час преди вечеря. Обяснявах му жаргона от '70 и '80те. Обяснявах му защо единият главен герой има почти същата съдба като мен в детството и юношеството. Смеехме се заедно на перипетиите. Това бяха от най-хубавите ни моменти с Виктор. За което съм безкрайно благодарен на г-н Динев!
October 13, 2009
Една от най-хубавите книги, които съм чела. Четенето й ми достави невероятно удоволствие. Вкусвах я полека, бавно, наслаждавах й се. Може би не се впечатлих толкова от историята, колкото от езика. Удивена бях как са подредени думите, как от простото им съчетаване се получава израз или изречение, които смайват и които ти се иска да прочетеш отново и отново. Наистина прекрасна книга!
May 14, 2020
Изключително интересен и увлекателно написан, романът те въвлича в съдбите на две семейства, които се преплитат на няколко пъти. Изключително завладяващо начало, а в последствие в страниците е вплетен хумор, който колкото те разсмива, толкова и те натъжава. Авторът прави и важни изводи за човешкото поведение и оставя поводи за размисъл. Препоръчвам го горещо!
August 20, 2020
Определено за мен това е една от най-интересните и завладяващи книги, която е попадала в ръцете ми. Влюбена съм в стила на Димитър Динев: описанията, сравненията, тънкото чувство за хумур - всичко, което те бъцва, показвайки ти реалността на комунизма във всичките му лица и трудното битие на всеки емигрант, излязал от българското блато тогава. Горещо препоръчвам книгата!
May 7, 2009
Всеки запален читател вероятно помни онези си невръстни години, в които е поглъщал някой роман на Дюма или Жюл Верн за 2 дни, дълбоко увлечен и неспособен да се откъсне от четенето.
Тази книга ме върна към моите такива спомени и ги повтори в настоящето.
Тази книга ме върна към моите такива спомени и ги повтори в настоящето.
February 24, 2020
Великолепен роман за избора, обстоятелствата и необикновеното в обикновените хора.
April 19, 2020
Съвсем сериозно смятам, че тази книга трябва да се изучава в училище.
Displaying 1 - 30 of 43 reviews