Направо към съдържанието

Percomorpha

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Eupercaria)
Percomorphaceae
Ципура (S. aurata)
Ципура (S. aurata)
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
надклас:Лъчеперки (Actinopterygii)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
подклас:Същински лъчеперки (Neopterygii)
инфраклас:Висши костни риби (Teleostei)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
(без ранг):Percomorphaceae
Научно наименование
Синоними
  • Percomorpha
Percomorphaceae в Общомедия
[ редактиране ]

Percomorpha (от латински perca – „костур“, и старогръцки μορφή – форма, външен вид) е голяма група лъчеперки с повече от 17 000 известни вида риби, включващи риба тон, морски кончета, попчета, цихлиди, писии, зеленушки, костури, морски дяволи и бодливи риби.[1][2][3][4][5][6]

Percomorpha са най-разнообразната ��рупа същински костни риби днес. Телеостите и по-специално перкоморфите процъфтяват през неозойската ера. Фосилни доказателства показват, че е имало голямо увеличение на размера и изобилието на телеостите непосредствено след масовото измиране на границата между креда и терциер, преди ок. 66 милиона години.[7] Най-старите известни фосили на перкоморфи са от ранните тетраодонтиформи Protriacanthus и <i>Cretatriacanthidae</i> от сантонския до кампанския период, открити в Италия и Словения.[8] По-голямо разнообразие от ранни перкоморфи е известно от кампанския период и са открити в района на Нардо, Италия; те също показват известно ниво на диверсификация в съвременните разреди, като са известни представители на разредите Иглообразни (Syngnathiformes) и Бодливи риби (Tetraodontiformes).[9] Вероятно най-старият перкоморф е Plectocretacicus, открит в Ливан; някои морфологични анализи обаче показват, че той има прилики с неперкоморфни групи.[8][10]

Еволюция на лъчеперките, Actinopterygii, от Девон до днес като диаграма на вретено. Ширината на вретената е пропорционална на броя на семействата като груба оценка на разнообразието. Диаграмата се основава на Benton, MJ (2005) Vertebrate Palaeontology, Blackwell, 3-то издание, Фигура 7.13 на страница 185.

Двете кладограми по-долу са базирани на Betancur-R et al., 2017.[5] Перкоморфите са клас същински костни риби. Първата кладограма показва взаимовръзките на перкоморфите с други живи групи телеости.



Elopomorpha (Elopiformes, Albuliformes, Notacanthiformes, Anguilliformes)


Osteoglossocephala

Osteoglossomorpha (Hiodontiformes, Osteoglossiformes)


Clupeocephala
Otocephala

Clupei (Clupeiformes)




Alepocephali (Alepocephaliformes)



Ostariophysi (Gonorynchiformes, Cypriniformes, Characiformes, Gymnotiformes, Siluriformes)




Euteleostei

Lepidogalaxii

Lepidogalaxiiformes (salamanderfish)





Protacanthopterygii (Argentiniformes, Galaxiiformes, Esociformes, Salmoniformes)




Stomiati (Stomiiformes, Osmeriformes)


Neoteleostei
Ateleopodia

Ateleopodidae (jellynoses)


Eurypterygia
Aulopa

Aulopiformes (lizardfish)


Ctenosquamata
Scopelomorpha

Myctophiformes (lanternfish)


Acanthomorpha


Lampripterygii (Lampriformes)



Paracanthopterygii (Percopsiformes, Zeiformes, Stylephoriformes, Gadiformes)




Polymixiipterygii

Polymixiiformes (beardfish)


Acanthopterygii

Berycimorphaceae

Beryciformes (alfonsinos, whalefishes)



Trachichthyiformes (pinecone fishes, slimeheads)





Holocentrimorphaceae

Holocentriformes (squirrelfish, soldier fishes)



Percomorpha















  1. Phylogenetic analyses of ray-finned fishes (Actinopterygii) using collagen type I protein sequences
  2. Thomas J. Near. Resolution of ray-finned fish phylogeny and timing of diversification // PNAS 109 (34). 2012. DOI:10.1073/pnas.1206625109. с. 13698–13703.
  3. Betancur-R, Ricardo. The Tree of Life and a New Classification of Bony Fishes // PLOS Currents Tree of Life 5 (Edition 1). 2013. DOI:10.1371/currents.tol.53ba26640df0ccaee75bb165c8c26288.
  4. Laurin, M. и др. A reevaluation of early amniote phylogeny // Zoological Journal of the Linnean Society 113 (2). 1995. DOI:10.1111/j.1096-3642.1995.tb00932.x. с. 165–223.
  5. а б Betancur-R, Ricardo и др. Phylogenetic classification of bony fishes // BMC Evolutionary Biology 17 (1). 6 July 2017. DOI:10.1186/s12862-017-0958-3. с. 162.
  6. Nelson, Joseph S., Grande, Terry C., Wilson, Mark V. H. Fishes of the World. 5th. Hoboken, John Wiley and Sons, 2016. ISBN 978-1-118-34233-6. DOI:10.1002/9781119174844. с. 314–526. Архив на оригинала от 2019-04-08 в Wayback Machine.
  7. Sibert, E. C. и др. New Age of Fishes initiated by the Cretaceous−Paleogene mass extinction // PNAS 112 (28). 2015-06-29. DOI:10.1073/pnas.1504985112. с. 8537–8542.
  8. а б Arcila, Dahiana и др. An evaluation of fossil tip-dating versus node-age calibrations in tetraodontiform fishes (Teleostei: Percomorphaceae) // Molecular Phylogenetics and Evolution 82. 2015-01-01. DOI:10.1016/j.ympev.2014.10.011. с. 131–145.
  9. Friedman, Matt и др. The Cretaceous–Paleogene transition in spiny-rayed fishes: surveying “Patterson’s Gap” in the acanthomorph skeletal record André Dumont medalist lecture 2018 // Geologica Belgica. 2023-06-16. DOI:10.20341/gb.2023.002.
  10. Carnevale, Giorgio и др. A Cretaceous Cusk-Eel (Teleostei, Ophidiiformes) from Italy and the Mesozoic Diversification of Percomorph Fishes // Copeia 103 (4). 2015. DOI:10.1643/CI-15-236. с. 771–791.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Percomorpha в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​