Преглед на кода на Беласишка битка

Нямате разрешение за редактиране на тази страница поради следната причина:
Your IP address is in a range that has been blocked on all Wikimedia Foundation wikis.
The block was made by ‪Jon Kolbert‬. The reason given is Open proxy/Webhost: See the help page if you are affected .
Start of block: 05:38, 21 февруари 2024
Expiry of block: 05:38, 21 февруари 2029
Your current IP address is 34.238.123.248. The blocked range is 34.238.0.0/16.
Моля, включете всички горепосочени подробности във всички заявки, които правите. If you believe you were blocked by mistake, you can find additional information and instructions in the No open proxies global policy.
Otherwise, to discuss the block please post a request for review on Meta-Wiki. You could also send an email to the stewards VRT queue at stewards@wikimedia.org including all above details.
Можете да разгледате и да копирате кодa на страницата.
{{Военен конфликт|
|име=Беласишка битка
|конфликт=[[Българо-византийски войни]] при Цар [[Самуил]]
|картинка=Картинка:SamuilsDeathBGhistory.jpg|описание=Умиращият Самуил и ослепените му бойци (миниатюра от препис на Манасиевата хроника, XIV в.)
|период={{Стартова дата и възраст|1014|07|29}}
|място=между [[Беласица]] и [[Огражден]], в близост до село [[Ключ (село)|Ключ]], [[България]]
|причина=
|територия=
|резултат=Победа на [[Византия]]
|страна1=[[Първа българска държава|България]]
|страна2=Византия
|командир1=[[Самуил]] </br> [[Гавраил Радомир]]
|командир2=[[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] </br> [[Никифор Ксифий]] </br> [[Теофилакт Вотаниат]] †
|сила1=
|сила2=
|жертви1=Неизвестни
|жертви2=Неизвестни
}}
{{Б-В войни Самуил}}
{{шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни}}
'''Бела̀сишката битка''', известна още като '''битката при Беласица''', '''битката при Ключ''' или '''битката при Клидион''' (на [[гръцки]]: ''Μάχη του Κλειδίου''), се състои на [[29 юли]] [[1014]] г. в хода на [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от времето на цар [[Самуил]]. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император [[Василий II Българоубиец]], продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато [[Византия]] се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с [[араби]]те, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – [[Самуилова крепост (Ключ)|крепостта-дема]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html ''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 692 и бел. 54.] (изд. София 1971)</ref>, издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: ''Κλειδίον'', ''Клидион'') между планините [[Беласица]] и [[Огражден]], край днешното село [[Ключ (село)|Ключ]].

Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на [[Никифор Ксифий]], който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно – на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Макар и да не води непосредствено до края на [[Първата българска държава]], Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да отразят византийския натиск и през 1018 г. България губи независимостта си.

== Предистория ==
Историята на конфликта, който води до Беласишка��а битка, може да бъде проследена назад във времето чак до края на VII век, когато [[Аспарухови прабългари|Аспаруховите прабългари]] се установяват край долното течение на [[Дунав]] и започват да завоюват една по една балканските провинции на [[Византия|Източната Римска империя]]. Създадена върху територия, принадлежала на Византия, средновековната българска държава е принудена да утвърждава съществуването си в борба с византийците<ref>''Мутафчиев'', Книга за българите, с. 59</ref>.

По-пряка връзка с битката през 1014 г. имат събития, случили се близо половин столетие преди нея. През 968 г. България е нападната от киевския княз [[Светослав I]]<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68</ref>. По това време българската държава, която при цар [[Симеон I]] (893 – 927) е поставила Византия в крайна опасност<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 115 – 116, 124 – 126, 137 – 144</ref>, вече е загубила голяма част от мощта си. Нейните източни предели, където е и столицата [[Велики Преслав]], се превръщат в бойно поле на византийци и руси, защото, макар че идва на Дунава като византийски наемник<ref>''Мутафчиев'', Книга за българите, с. 79</ref>, Светослав скоро насочва оръжието си срещу [[Константинопол]]. Развръзката от тези събития идва, когато руският княз е победен от византийския император [[Йоан I Цимиски]] и е принуден да се оттегли от България, чиито източни области попадат под византийска власт през 971 г.<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68 – 69</ref> Внукът на Симеон, [[Борис II]] (969 – 971), е отведен от Йоан I в Константинопол, където е принуден да се откаже публично от царската си титла<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 58 – 59</ref>.

С този акт Византия счита, че е сложила край на българската държава. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след смъртта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на някогашното Преславско царство [[Въстание на комитопулите|избухва въстание]]<ref>Йоан ''Скилица'', „История“, в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 64; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 94 сл.</ref>, в Константинопол възприемат водачите му, [[комитопули]]те [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], като „отстъпници“ и „метежници“ срещу законната власт на византийския император, които трябва да бъдат отново подчинени<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 172 – 173</ref>.

През 986 г. Василий II предприема първия си поход срещу българите. След безуспешна обсада на [[София|Средец]] императорът претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Траянови врата|битката при Траянови врата]]<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 39 – 41, 43 – 44</ref>. Военните успехи на Самуил срещу византийците и гибелта на останалите комитопули водят до издигането му в едноличен управник (а от 997 г. – и владетел с царска титла) на държавата, чието средище е преместено в [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] и [[Охрид]].
* [http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd_1911/shepherd-c-058-059.jpg '''Карта на Европа и Византийската империя около 1000 г.''']<ref>''Shepherd'', William, ''Historical Atlas'', pp. 58 – 59, изтеглено от интернет-страницата на The University of Texas at Austin, Perry-Castañeda Library на 17 ноември 2007 г.</ref>{{икона|en}}

В първите години на XI век Византия започва нова офанзива, в резултат на която Самуил губи значителни територии, вкл. земите между Дунав и [[Стара планина]] (отвоювани от българите след битката при Траянови врата<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 113, 153 – 154; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 195</ref>) и [[Тесалия]].<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 403 – 404</ref> Опитът му за контранастъпление е пресечен през 1009 г. с поражението в [[Битка при Крета|битката при Крета]].<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 71; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130</ref> Макар че византийците не успяват да извлекат съществена полза от успехите си, непрестанната война изтощава силите на България<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 135 – 136</ref>. Илюстрация на това е пасажът от историческото съчинение на византийския хронист [[Йоан Скилица]], който пише: „''Императорът не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си''.“<ref>''Подбрани извори'', т. II, с. 65 – 66</ref>

== Начало на войната през 1014 г. ==
Цар Самуил се подготвя да даде отпор на византийците през 1014 г. Решението да поеме риска за открит сблъсък с мощната византийска армия е продиктувано от обстоятелството, че военните поражения водят не само до разорение на България, но отслабват авторитета на владетеля сред подчинените му местни велможи. Така през 1005 г. управниците на [[Драч]] – ключово пристанище, разположено на [[Адриатическо море]] – го предават на Василий II<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 404 – 405</ref>. Девет години по-късно, непосредствено преди решителния сблъсък с византийците, Самуил събира значителна войска. Според един от историческите извори, ''Продължителя на Георги Монах'', тя възлиза на 360 000 души<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 155 (посетен на 29.1.2008)</ref>. Тези данни са несъмнено преувеличени, а реалната численост на българската войска е поне десет пъти по-малка, при условие че към редовните отряди са прибавени и местни опълчения от страната<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 131. ''Г. Николов'' изчислява броя на цялата българска войска – основната армия и местните отряди – на максимум 45 000 души.</ref>. За своя отбранителна база българският предводител избира [[Струмица]] – по това време силна крепост, разположена на пътен възел от [[Солун]] и [[Тракия]] към горното поречие на [[Вардар]] на север и Охрид на запад<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 731 – 732, 736</ref>. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които подсилват допълнително труднодостъпността на местния релеф и са подсигурени от стражи.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 179 – 180</ref><ref>Описание на преградата, издигната от Самуил между Беласица и Огражден – [http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.'']{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, стр. 76 – 79, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2 (посетен на 29.1.2008)</ref>

* [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_map.htm '''Карта на Първото българско царство''']<ref>Картата е от изданието ''Runciman'', Steven, A history of the First Bulgarian Empire, (G. Bell & Sons, London 1930), изтеглено от интернет-страницата [http://www.promacedonia.org/en/index.html Books about Macedonia] на 17 ноември 2007 г.</ref> (на английски език, държавните граници са от 900 г.)

Стратегическият замисъл на Самуил проличава в края на юни 1014 г., когато Василий II потегля срещу българите. От [[Гюмюрджина|Мосинопол]], [[Беломорска Тракия]], императорът преминава през [[Сяр]] и повежда армията си през [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]], а оттам – на запад по долината на река [[Струмешница (река)|Струмешница]]<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 732</ref>, както Самуил е предвидил<ref name="skylitzes66">''Скилица'', „История“, в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 66</ref>. В местността Куфалница недалеч от днешното село Ключ, където реката прави завой, а планините Беласица и Огражден се сближават<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 731; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 180</ref>, Василий се натъква на „много широка стена“<ref name="skylitzes66" /> – едно от укрепленията, издигнати от българите.<ref>Според някои гръцки историци сблъсъкът между войските на Василий II и Самуил става в [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]]. Поради преобладаващото мнение в Гърция, че Ключката клисура е Рупелският пролом, попадналото в 1913 година в Гърция село [[Рупел]] в 1926 година е прекръстено на Клидион, днес Клиди.</ref> Опитът да превземе стената ходом завършва с несполука заради смелия отпор на защитниците<ref name="skylitzes66" />.

Междувременно Самуил изпраща подчинения си военачалник [[Несторица]] със силна войска срещу [[Солун]], главния византийски град на западните Балкани. Целта му е да отклони вниманието на Василий II и да го принуди да отстъпи от Ключката клисура<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 146</ref>. Начинанието обаче търпи пълен провал, защото недалеч от Солун [[Битка при Солун (1014)|армията на Несторица е сразена]] от силите на местния византийски управител [[Теофилакт Вотаниат]]. След победата си Вотаниат настъпва на север и се присъединява към войските на Василий II край Беласица<ref name="skylitzes66" />.<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 732 – 734</ref>

== Решителната битка ==
По същото време византийските пристъпи срещу демата при Ключ не спират. Резултатът от тях е обезсърчителен за Василий II<ref name="skylitzes66" />, докато един от пълководците му – стратегът на [[Пловдив|Филипопол]] Никифор Ксифий не ��ткрива обходен път. Ксифий успява да заобиколи българските позиции, без да бъде забелязан, и на 29 юли се явява внезапно с отряда си в тила им. Изненаданите защитници отстъпват. Василий II се възползва от благоприятния момент, за да настъпи и разруши стената.<ref name="skylitzes66" /><ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 734 – 736</ref><ref name="cholpanov55">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>

* [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-3.pdf '''Карта на битката при Беласица (29.VII.1014)'''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080724111103/http://rdsc.md.government.bg/BG/About/VoennaIstoria/History/1-8-3.pdf |date=2008-07-24 }}<ref>Картата е изтеглена от [http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php сайта] {{Webarchive|url=https://archive.is/20130408051158/http://rdsc.md.government.bg/BG/About/Akademi/welk.php |date=2013-04-08 }} на ''Военна академия „Георги Стойков Раковски“'' на 17 ноември 2007 г.</ref>

Според едно предположение, основано на несигурни данни, по време на тези събития цар Самуил е край Струмица. За да предотврати гибелта на стражата в Ключката клисура, той излиза с наличните си сили от крепостта и се сблъсква с победоносните византийци недалеч от мястото на пробива. В завързалата се битка българите търпят ново поражение<ref name="cholpanov55">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>.<ref>Тази въз��тановка на събитията се прави по местно народно предание и известие от Продължителя на Георги Монах. Подкрепят я ''В. Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 736 – 737) и ''Г. Митрев'' ([http://old.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}, стр. 84, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, посетен на 29.1.2008).</ref> В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия неуспешен опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 284 (посетен на 29.1.2008)</ref>. Цар Самуил е спасен от същата участ, благодарение на храбростта на сина си [[Гаврил Радомир]], който отблъсква напиращите врагове и отвежда баща си в безопасност в крепостта [[Прилеп (град)|Прилеп]] оттатък река Вардар<ref name="skylitzes66" />.

== Непосредствени и дългосрочни последици ==
[[Файл:Samouil's fortress 2011, 02.JPG|293x293px|мини|Паметникът на цар Самуил в националния парк-музей [[Самуилова крепост (Ключ)|Самуилова крепост]] при [[Ключ (село)|Ключ]]]]

Въпреки тежкото си поражение българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II решава да се оттегли на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, поставени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, вероятно в теснините между планините Беласица и [[Плавуш]], български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, нападат от засада и разгромяват Вотаниат, който пада убит<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 738</ref><ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55 – 56</ref>. Този неуспех принуждава Василий II да промени плановете си и да отстъпи обратно по долината на Струмешница. След като успява да подчини без бой крепостта [[Мелник]], той се оттегля обратно на изходния си пункт от началото на похода<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740</ref> За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската съпротива<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 74</ref>, или за да накаже „бунтовниците“, за каквито счита българските войници<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 178. ''С. Пириватрич'' посочва, че ослепяването е традиционно наказание във Византия за бунт срещу законния владетел.</ref>, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки сто оставя един едноок за водач.<ref>Според ''Скилица'' броят на ослепените е 15 000 (''Подбрани извори'', т. II, с. 66), а друг византийски автор, ''Кекавмен'', твърди за 14 000 пленници, без да споменава за осакатявания (''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 166). ''Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 739) и други изследователи смятат тази бройка за преувеличена. Според добавките към български превод от XIV век на ''Хрониката на Константин Манаси'', цитирани от ''Пл. Павлов'' (Залезът на Първото българско царство, с. 50), пленниците наброяват 8000.</ref>

Според легендите след битка при Беласица хилядите ослепени български войници намират убежище в селото [[Добърско]]. След поражението си те се отправят към [[Рилски манастир|Рилския манастир]], но студена и тежка зима ги застига и те са принудени да останат. По време на престоя си установяват, че водата от аязмото в двора на църквата „[[Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат (Добърско)|Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат]]“ облекчава болката в очите им. Така се заселват и създават прочутата [[Добърска певческа школа]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_23.html Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 315.]
</ref><ref>[http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100868552/dobarsko-i-okolnostite-nepovtorimo-sachetanie-na-istorichesko-minalo-i-prikazna-priroda bnr.bg]</ref><ref>[https://bulgarianhistory.org/tzyrkva-dobarsko/ bulgarianhistory.org]</ref>

Както показват гибелта на Вотаниат и фактът, че войната продължава още четири години, победата на византийците при Ключ далеч не е пълна<ref>''Holmes'', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976 – 1025)]</ref>. Някои съвременни историци поставят под сериозно съмнение тезата, че поражението на българите е толкова голямо, както е описано от византийските летописци [[Скилица]] и [[Кекавмен]].<ref>''Stephenson'', P., The Legend of Basil the Bulgar-Slayer, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0-521-81530-4, p. 4</ref> Други учени подчертават, че ударът, претърпян два месеца след битката със смъртта на Самуил, е по-съдбоносен за българската държава<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740 – 741</ref>. Българският цар умира в Преспа на 6 октомври 1014 г. вследствие от сърдечен пристъп, който получава, след като вижда какво е сполетяло пленените войници<ref name="skylitzes66" />.<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> Наследниците на Самуил, [[Гаврил Радомир]] и [[Иван Владислав]], не съумяват да окажат отпор на Василий II, който със сила и дипломация успява да покори България през 1018 г.<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 56 – 61; ''Павлов'', Залезът на Първото българско царство, с. 24 – 42</ref>

Друга теза в историографията набляга върху значението на Беласишката битка. В резултат на поражението при Беласица българската войска понася невъзвратими загуби. По-този начин възможностите на централната власт да упражнява ефективен контрол върху периферните и вътрешните области на царството намаляват. Затова поведението на областните и местните управители става определящо за изхода от войната с Византия. Голяма част от тях се предават доброволно на Василий II.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130 – 131, 143</ref> България остава под владичеството на Византия близо два века. С изключение на [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], владетелите на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], обособило се през 1185 – 1187 г., не успяват да включат трайно [[Македония (област)|Македония]] в неговите предели.

Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на [[сърби]]те и [[хървати]]те, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г.<ref>''Stephenson'', P., The Balkan Frontier in the Year 1000, pp. 123 – 124 (в: ''Magdalino'', P., Byzantium in the Year 1000, Brill 2003, ISBN 90-04-12097-1); ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 408; ''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 280; ''Ćirković'', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država'']</ref><ref>Хърватия не е завоювана от Византия, но се признава за неин васал – вж. ''Матанов'', Христо, Средновековните Балкани. Исторически очерци, изд. „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-61-0, с. 150</ref> Византийската империя възстановява границите си от Дунава до [[Пелопонес]] и от [[Черно море|Черно]] до Адриатическо море<ref>''Vasiliev'', A., History of the Byzantine empire, 6. The Macedonian epoch (867 – 1081), [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_P14.HTM Relations of the Byzantine Empire with the Bulgarians and Magyars], изтеглено на 20 ноември 2007 г. (на руски: ''Васильев'', А. А., „История Византийской империи“, [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm том 1], [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa161.htm#vaa161para03 Взаимоотношения Византийской империи с болгарами и мадьярами], изтеглено на 10 декември 2007 г.)</ref> (вж. [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/map001.shtml карта на Византийската империя през 1025 г.]<ref>''Сказкин'', С. Д. (ред.), [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml История Византии, т. 2], Москва 1967 – изтеглено от библиотеката на сайта Historic.Ru на 10 декември 2007</ref>).

== Външни препратки ==
* [http://www.segabg.com/article.php?id=711270 В Беласишката битка крайната победа е за българската войска]
* [http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/06_belasiza/06_belasiza.htm „Материали по история“ – „Битката при Беласица – 1014 г.“]

== Използвана литература ==
* Мутафчиев, Петър, ''Книга за българите'', Издателство на БАН, София 1992, ISBN 954-430-128-3
* Мутафчиев, Петър, ''Лекции по история на Византия'', том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
* Гюзелев, Васил, България от ��тората четвърт на Х до началото на XI век, в: Димитров, Илчо (ред.), ''Кратка история на България'', изд. „Наука и изкуство“, София 1983
* Божилов, Иван, ''Цар Симеон Велики (893 – 927): Златният век на Средновековна България'', Изд. на Отечествения фронт, София 1983
* Иванов, Йордан. ''Беласицката битка, 29 юли 1014 г.'', – Известия на Българското историческо дружество, 1911, кн. З.
* Пириватрич, Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група „АГАТА-А“, София 2000, ISBN 954-540-020-X
* Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, ISBN 954-9942-40-6
* Ангелов, Димитър, и Борис Чолпанов, ''Българска военна история през средновековието (Х-XV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X
* Николов, Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.)'', Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7
* Острогорски, Георгий, ''История на византийската държава'', София 1998, ISBN 954-8079-92-5
* Златарски, Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София 1994, ISBN 954-430-299-9 (същото съчинение, изд. Наука и изкуство, София 1971, в [http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html електронен вид], взето от сайта [http://www.promacedonia.org/index.html „Книги за Македония“] на 29.1.2008)
* Павлов, Пламен, ''Залезът на Първото българско царство (1015 – 1018)'', Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София 1999, ISBN 954-430-630-7
* Митрев, Георги, [https://www.academia.edu/2127594/Самуиловата_крепост_дема_и_битката_през_1014_г ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.''], в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, с. 75 – 88 (посетен на 20.05.2023)
* Томов, Тома, ''Ключ 1014 г.'', Издателство на Нов български университет, София 2015, ISBN 978-954-535-883-8
* Ćirković, Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država''], изтеглено от [http://www.montenegrina.net/index.html ''Montenegrina digitalna biblioteka crnogorske kulture''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080211095334/http://www.montenegrina.net/index.html |date=2008-02-11 }} на 20 ноември 2007 г.
* Holmes, Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm ''Basil II (A.D. 976 – 1025)''], публ. в: [http://www.roman-emperors.org/impindex.htm De Imperatoribus Romanis], An Online Encyclopedia of Roman Emperors, изтеглено на 16 ноември 2007 г.
* Vasiliev, А., [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_INDEX.HTM ''History of the Byzantine empire''], изтеглено на 20 ноември 2007 г.

== Бележки ==
* Трудът на ''В. Златарски'' „История на българската държава през средните векове“ е цитиран по изданието от 1994 г., освен ако не е посочено иначе.
<references/>

{{Портал|Военна история на България|Македония}}

[[Категория:Сражения по време на Първата българска държава]]
[[Категория:Българо-византийски битки]]
[[Категория:История на община Петрич]]
[[Категория:1014 година в Европа]]
Шаблони, използвани на страницата:
Шаблон:And (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Coord (редактиране)
Шаблон:Coord/display (редактиране)
Шаблон:Coord/link (редактиране)
Шаблон:Dead link (редактиране)
Шаблон:Kartographer (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:MONTHNAME (редактиране)
Шаблон:MONTHNUMBER (редактиране)
Шаблон:Max (редактиране)
Шаблон:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Шаблон:Webarchive (редактиране)
Шаблон:Б-В войни Самуил (редактиране)
Шаблон:Военен конфликт (редактиране)
Шаблон:Икона (редактиране)
Шаблон:Инфокутия (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Шаблон:Инфокутия/колони (редактиране)
Шаблон:Кампания (редактиране)
Шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни (редактиране)
Шаблон:Максимум (редактиране)
Шаблон:Множествено число (редактиране)
Шаблон:Навигационен шаблон (преглед на кода) (защитен)
Шаблон:Портал (редактиране)
Шаблон:Портал/Данни (редактиране)
Шаблон:Преди време (редактиране)
Шаблон:Преди време/основна (редактиране)
Шаблон:Стартова дата и възраст (редактиране)
Модул:Arguments (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:HtmlBuilder (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Infobox/styles.css (преглед на кода) (защитено (само утвърдени редактори))
Модул:Math (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbar (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Navbox (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:No globals (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:String (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Wd/aliasesP (преглед на кода) (защитен)
Модул:Wd/i18n (преглед на кода) (полузащитен)
Модул:Webarchive (редактиране)
Модул:Webarchive/data (редактиране)
Обратно към Беласишка битка.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Беласишка_битка“.